Да отговориш на реалните нужди на децата, да сбъднеш техния свят без да променяш средата, с която са свикнали и в която се чувстват защитени, са най-важните и отговорни стъпки в обгрижването на един малък човек. Да протегнеш ръка и да задържиш в нея детската болка и страх са най-трудните стъпки, когато общуваш с деца непознали родителската ласка. Да си поканен в света на детето и да присъстваш като негов приятел е най-мотивиращото усещане, когато работиш с деца.

Програма „Дъга“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ е застъпила тези изисквания в критериите си към организациите, чийто проекти е подкрепила. Тя се реализира в периода 2011 – 2013 година с финансовата подкрепа на Фондация „Оук“, Швейцария и Фондация „Велукс“, Дания. Какви са резултатите след нейното приключване, разговаряме с  Надя Денева, външен оценител на програмата.

Да стъпиш на силните страни

„Този добре познат израз отразява най-точно общото ми усещане от Програма „Дъга“ на ФРГИ“, разказва Надя Денева.“ Това е отношение към зачитане на направеното, оценка на възможностите и професионална подкрепа. Този принцип е водещ при отношението на ФРГИ към организациите, изпълнители на проектите. Същият принцип пък определя и отношението на финансираните организации към конкретните хора, към преките ползватели.

От гледна точка на постигнатите резултати, за мен това са най-смислено похарчените пари. Правя това сравнение на фона на многото проекти в социалната сфера, които се реализират в момента.

Проектното финансиране, осигурено по Програма „Дъга“ е помогнало на организациите да разширят и обогатят дейностите, с които са ангажирани - т.е. да направят повече от това, което правят най-добре. Така децата, които ние наричаме „рискови“ попадат в една естествена среда, а не в среда, създадена специално за тях. Според мен критериите, зададени предварително и добрия подбор на организации, които да реализират проекти са опорни в програмата, а екипът на фондацията се е справил много професионално и с познаване на материята.“

Изкуствена среда

„Благодарна съм за шанса да се запозная на практика с този начин на работа, защото научих много за възможността да бъдат решени голяма част от съществуващите проблеми за различни групи деца в риск. Видях какви чудеса могат да бъдат направени с много малко усилия, само като бъдат подкрепени вече съществуващи организации и вече съществуващи инициативи, а не като се създават нови и нови структури, наричани „социални услуги в общността“.

През последните години много се говори за тези нови социални услуги, предназначени за различни рискови групи деца. В страната бяха създадени различни видове „центрове“ - „дневни“, за „обществена подкрепа“, сега се създават „общностни“. Тъй като децата и родителите имат комплексни нужди, в тези центрове се назначават най-различни специалисти, които работят усилено, но ефектът от работата им не може да се сравни с този на организациите, финансирани по Програма „Дъга“.

Питах се каква е причината и ми се струва, че намерих отговорите - в т.н. „услуги в общността“, общността е само в заглавието - тези структури създават изкуствена среда, в която някой „работи“ с детето и се опитва да стъпи на неговите силни страни, но това трудно се получава.

В тези „центрове“ са създадени най-различни „ателиета“, които много приличат на детските школи по музика, рисуване, театър. Приличат, но не са. Това е така, защото естествената среда, където са всички останали деца не е в тези „центрове“, а в училище,  в истинските школи по различните видове изкуства, в читалището.

Тогава усилията просто трябва да бъдат насочени към подкрепа на тази естествена среда и подкрепа на хората, които работят с всички деца. Да се подкрепят в усилията им да развият чувствителност към проблемите или да знаят кого да сигнализират при възникването на проблем или съмнения от рискова ситуация.“

Гарантиран достъп

„Колкото до създаването на различни социални услуги и ползването им, смятам, че ще е по-смислено, а вероятно и много по-евтино, ако те са концентрирани в едно основно нещо - да гарантират достъпа на децата от рисковите групи до тяхната естествена среда. Ако има нужда, специалистите от социалния свят нека да работят, да са в помощ на децата, но без да си създават собствена сцена. Да са сред хората, с които трябва да работят, да се срещат с децата, да разговарят с тях. Дори, ако е необходимо работещите в социалната сфера да почерпят информация от ФРГИ и организациите работили по „Дъга“.

Моето мнение е, че в програмата нещата са се случили по най-естествения начин, защото екипът на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ успява да създаде и управлява една динамична и отворена програма, за да отговори на  нуждите на всяко дете и реално да промени светът му към добро.“

Всяко дете заслужава да получи, без значение на социална принадлежност, възможност за подкрепа, партньорство и приятелство от обкръжаващата го среда. Заслужава да се усмихва, да е щастливо, да се развива и надгражда себе си. Защото всяко дете и важно.

За програмата

 На 1 януари 2011 г. Фондация „Работилница за граждански инициативи“ стартира програма за развитие на деца и младежи „Дъга“, която се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Оук“, Швейцария и Фондация „Велукс“, Дания.
В рамките на три години програмата подкрепи проекти насочени към интеграцията на деца и младежи от уязвими групи. Стимулира активното ангажиране на децата и младежите за развитие на граждански и социални умения, чрез активни дейности в тяхната общност. Помогна за изграждане на здравословна учебно-възпитателна среда, чрез подобряване на взаимодействието между семейство и училище. Благодарение на програмата са подкрепени  1176 деца и младежи; 196 родители; 181 професионалисти, работещи с деца и доброволци и над 1600 непреки участници, между които отново деца, родители и различни специалисти.