Винаги съм обичала това, което правя. Винаги съм се опитвала да търся малките зрънца, затрупани от буци пръст в огромното поле от истории и пак в тях да се ровя, за да усетя търсещите очи на хора посветили се на една мисъл. След време се връщам към една или друга среща и си спомням колко много ме е променила. Никога не съм същата, трудно е да продължавам по стария начин, както и да се върна назад. Така е и с тази, която сега ще ти разкажа.

 Мартенското време студено пощипва голите клони на овошките, с обещание за нова пременя. Котката потреперва сгушена на перваза. Сънената низина гърчи снага, а погледа ти няма къде да се спре, няма къде да почине. Асеново лениво се отърсва от зимната дрямка. Пътят ни води към следващата история, разказана от наследници на банатските българи, пазители на старите традиции, на обичаите, храната и езика.

 В малката кухня е уютно и топло, непознати аромати гъделичкат обонянието ми, повдигайки похлупака на голямата тенджера. Жените приказват, потропват със съдове, отварят шкафове, вадят  прибори от долапите. Докато се отпускам от аромата на ястията и приятното шушукане, мислите ми се връщат в детството, в кухнята на моята баба и историите за нейната майка. За жените от рода, които преди празник се събират около огнището и замесват тестото за великденския козунак. Така както се замесват и днешните ни истории, за село Асеново, за леля Мария, за обичаите на банатските българи преди Възкресение.

 ... дано не забравим защо сме се върнали при корените си

 „Сега в селото има около 250 човека, православни християни и католици. Обезлюди се последните години. Хората  търсят прехрана в големите градове, тук няма какво да правят.” Кметът Петър Иванов, разказва историята на банатските българи и село Асеново от създаването му до днес. „След погрома на Чипровското въстание през 1688 година, българи бягат във Влашко и Унгария, установяват се в областта Банат с позволението на Мария Терезия, тогавашна императрица на  Австро-Унгария. Тя им разрешила и по-голяма самостоятелност и автономност. Там битуват около 200 години, след Освобождението на България, обаче търсят начини да се върнат в родината си. През 1892 година 86 фамилии, пристигат в Асеново, избират мястото защото тук е имало вода, а и почвата е била плодородна.  Пътували предимно през зимата, защото когато Дунава е замръзнала лесно се преминава. Така се установяват в Асеново.  След 1920 година има още една вълна преселници, хора от Балкана, бягащи от две села, в които имало големи пожари, слезли от там, за да търсят друго място за домовете си. Преди тях селото е било само от банатски българи.”

В началото на пости обличали жените в мъжки дрехи, а мъжете в женски, казвали им цурки, минавали по къщите да плашат децата, а бабите криели калбасите и казвали на малчуганите „айде цурките взеха калбасите, няма да се яде блажно до Великден.”

Благослов и почит

 „Сутринта на Великден, преди изгрев слънце се ходи на гробища, почитат се мъртвите. След това отиваме на църква, където се носи благослова – козунак, яйца и калбаси. Докато не се приберем от църквата с благослова никой не сяда на масата. По време на пости нашите баби са готвили само постни ястия, дори съдовете си търкали с пясък да не са блажни”, разказва баба Марийка Вълкова, докато отпива от виното. „После се приготвят козунаците, калбаси, готви се пушено месо и печена кокошка, точат се листата. След църква  цялото семейство се събира около масата и празникът започва.”

 Мария Иванова нетърпеливо се включва в разговора „Моите козунаци са прочути, всички ме познават с тях. Миналата година от пролетта до есента съм измесила 11 чувала брашно. Правя козунаци с мак, с локум, със стафиди, със сирене. Те са характерни за банатската кухня, много от ястията ни са допълвани от унгарската и румънската кухня. Пушеното месо също е по-различно, него приготвям с картофи, моркови и пъщернак. Пазя го от Коледа за Великден. За да се съхрани през всички месеци има специален начин на приготвяне. Осолява се, докато е топло, стои една-две седмици, след това се закачва в комина и се пуши около една седмица на огън. Пушекът го съхранява и го запазва за по-дълго време. Кухнята ни е разнообразна, много пъти е била животоспасяваща в тежките години. С няколко шепи брашно и един-два картофа често се е изхранвало цялото семейство. Приготвяме различни ястия от тесто – шумере, галушки, гриенице, питчето, крофенки, тачки. Моите деца също знаят рецепти от банатската кухня, сами искат да се учат и учат и децата си. А на Великден трапезата трябва да е пълна, за да е пълна и годината.”

 Разговорът се оживява и в него се включва някоя от другите жени, с рецепта или съвети, които е запомнила от своята майка, а отврем-навреме подхвърлят нещо към кмета. Всички в селото към него се обръщат и за раждане и за погребение. Живеят като едно голямо семейство.

 „Зимните празници при нас започват от 1 декември, оттогава се прави лучен календар или календар на времето и  до 24 декември в него се записва всеки ден, каквото е времето през деня, такава ще е годината след това. Така се гадае кое ще е добро за житото, за животните, така се определят и различните сезони. Това е начин да се свържем с природата. Там търсим отговори на много въпроси, там са надеждите ни за благодат и добра реколта през годината.” Мария Иванова пази толкова информация за живота на своите баби и дядовци, говори,  разказва, а историята й като песен се лее, ту тъжна и провлачена, ту весела и забързана.

 „Вярата ни е крепяла нас. 250 години хората са живеели в чужди земи и винаги са се уповали на вярата. Затова като пристигнали в Асеново, първо параклис направили и една стая, в която да се събират децата и да се учат да четат и пишат на български.”

 Говори и пак запее, толкова живот и болка и радост има в нейните истории. Приказки за тежки сватби и прощаването на младата невеста с рода. Окичена с дарове и сплетена на леса, коленичила пред баща си за благословия.

„Всичките ми дъщери искаха да се омъжат според банатската традиция, и аз така се омъжих, традициите ни са нещо, с което от люлката съм закърмена. Моята баба е родена отвъд пределите на България, но говореше български, казваше, че страхът от връщането на старото място ги е накарал да търсят друго място за семействата си. Тук са намерили извор с бистра вода и тук са вдигнали домовете си. Къщите им били по-различни, покривите островърхи, дворовете големи. Носиите им пъстри, красиви, нашити, цялата история на банатските българи е съшита в дрехите, които носят. Имали сме много интересно минало, затова толкова искам да възстановим занаятите, които са типични за нашето село – метларството и кошничарството. Асеновци са плели кошници не само от върба или тръстика, а и от ръж. Овивали снопове ръж и след това ги оплитали в кошници, в тези кошнички са слагали хляба да втаса, казвали им хлебени кошнички. Ще се опитаме да възстановим тези занаяти, да върнем живота на старите обичаи, на песните и традициите, но най-важно е да имаме вяра, тази което е крепяла и нашите предци, нея първо трябва да опазим.”

Айдат да се пребереми,

българе куйет се звеми.

Ръкъ с съкъ дъ с дъдеми,

У идно дъ зъпейеми...

Банатска песен посветена на копнежа на българите да се завърнат по родните си места.

Изгубени пътища

Потомци на изселилите се чипровчани и павликяни от Никополско и Свищовско след погрома на Чипровското въстание през 1688 година, банатските българи вече 260 години живеят в Банат и пазят езика, традициите и българското си самосъзнание. Въпреки принадлежността си към католицизма, продължават да се наричат "палкене" като спомен за павликянското им минало. Бешенов и Винга са селишата, от които по-късно се нарояват множество села, намиращи се днес в Румъния, Сърбия и България.

В разговора участваха - баба Марийка Вълкова, Юлия Русенова, баба Анка Велчева и кмета Петър Иванов.

Рецепта за шарен асеновски козунак:

Продукти: 1л. прясно варено мляко, 15 яйца, 600 гр. свинска мас, 7 с.л. натрошена мая, 3-4 лимона, 1 кг. захар, 25 захарина, 4-5 кг. брашно.

 Приготвяне:Квасът се замесва с половината мляко, 2-3 яйца, 6 с.л. мая. Замесва се средно тесто и се оставя да втаса. През това време се разбиват останалите яйца. В млякото се сипват половината свинска мас (или 300 гр. Краве масло) и захарта. Оставя се на топло, като от време на време се разбърква докато се разтопи всичко. След като квасът се вдигне се прибавят всички продукти – млякото със захарта и мазнината, настърганите кори от лимони, захаринът (разтворен в 50 гр. вода). Брашното се прибавя постепенно и по малко. Хубаво се смесва. Към него се прибавя разтоверната червена боя за сладки, толкова, че сместа да добие розов цвят. Омесват се бялото и розовото тесто и се отсавят да втасат, след това всяко от тестатат се разделя на четири части, като белите са по-големи, разточват се леко и се оставят да се отпуснат.

 Плънката може да бъде различна – от смлян мак разбит с 1 жълтък, от счукани орехи с канела, локум, натрошенво сирене, стафиди, сушени плодове или трундафил със захар.

 Съдовете, в които ще се пекат козунаците се намазват с мас или краве масло.

 Навиването на козунаците: Бялото тесто се раздърпва около 1 см. и по него се разтегля розовото, поръсва се със захар и се добавя плънката.Навива се стегнато на руло и се поставя в съда за печене, оставя се да втаса, около час-два. Намазва се с разбито яйце. Може да се поръси със сусамено семе. Когато се посавят и четирите теста, започва да се пали пещта.

Ако печете в електрическа фурна, трябва да е загрята до 250 градуса. След като се сложи козунака се намалява на 200 градуса за 10 мин. След това се пукат на вентилатор около 35 – 45 мин. На 175 градуса.  

Елеонора Гаджева, текст

Светослав Куцаров, снимка

Материалът е реализиран със съдействието на Фондация "Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ) и представя проекти, финансово подкрепени от фондацията. Ако искаш да научиш повече за работата на ФРГИ и да подкрепиш нейните каузи, посети: wcif-bg.org