Sorry, this entry is only available in Български.
Сдружение “Амала – Приятели” повече от 15 години работи за повишаване на образователната интеграция на деца и младежи от етнически малцинства, помага на общности, които имат нужда от подкрепа, чрез предоставяне на социални, образователни и други услуги. С настъпването на COVID-19 Сдружението все по-често се сблъсква със семейства, изпаднали с тежка криза, които са застрашени от разпад.
Усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с пандемията COVID – 19, поставя сериозни икономически и социални перипетии най-вече пред хората без образование и постоянна заетост, които нямат спестявания, разчитат на сезонна заетост и оцеляват ден за ден до този момент. Ситуацията, в която се оказват уязвимите общности, е изключително сложна – липса на средства за ежедневно оцеляване и задоволяване на основни нужди, влошено здравословно състояние, изпадане в емоционална криза.
В ежедневната си работа Сдружението се среща с все повече крайно отчаяни и обезнадеждени хора, които търсят подкрепа. Така възникна идеята на екипа да кандидатстват с проектно предложение по програма “ИРИС”. След изпълнение на основните дейности по проект „Заедно ще успеем“, екипа на сдружение „Амала – Приятели“ се чувства полезен и морално удоволетворен от факта, че успява да помогне на хората, изпаднали в крайна бедност и изолация.
Разказваме Ви историята на Даниел Методиев от с. Крайници, който в тежък момент от своя живот получава подкрепата на Сдружението.
Даниел е млад мъж на 24 години, баща на 2 деца близнаци. Преди година и половина Даниел се развежда със съпругата си, от която има две момичета. Съдът в Дупница постановява за децата да поеме грижи бащата. Той остава да живее в къщата на родителите си. Даниел работи в частна фирма за обувки като общ работник, а баща му – в строителството. За децата пък се грижи неговата майка. Живеят скромно, но в хармония и разбирателство.
През месец февруари 2020 година трудностите за семейството започват. Майката на Даниел за съжаление почива една на 47 години. Това преобръща живота на самотния баща. Той е принуден да запише децата на детска градина в селото, за да продължи да работи и да задоволява техните потребности. След въведеното извънредно положение в страната, когато остават затворени всички училища и детски градини, Даниел остава вкъщи, за да се грижи за двете си невръстни дечица Методия и Михаела, които към момента са на по 2,5 години. Междувременно го съкращават и от работа. И така в продължение на осем месеца Даниел и двете му деца едва оцеляват в условията на пандемията. За тях се грижи бащата на Даниел, който също няма постоянна работа, а приема всяко изникнало работно предложение, въпреки ниското заплащане.
Благодарение на проект “Заедно ще успеем”, финансиран по програма “ИРИС”, Семейството е подкрепено с основни хранителни продукти – олио, брашно, захар, боб, леща, ориз, макарони, консерви, дезинфектиращи препарати и предпазни средства. Екипа на организацията осигури 2 пакета памперси на децата, шоколади, вафли и мляко.
В момента децата посещават детска градина, а Даниел отново е на работа.