Проведе се конференция за ролята на гражданското общество при противодействие на дезинформацията

Проведе се конференция за ролята на гражданското общество при противодействие на дезинформацията

Как гражданските организации могат да противодействат на дезинформацията, която – на фона на руската агресия в Украйна – активно се използва като оръжие за подкопаване на доверието в демократичтите общества. Това беше една от централните теми на конференция в София, организирана съвместно от операторите на Фонд Активни граждани България, Чехия, Естония, Литва, Полша и Словакия. Конференцията „Ролята на гражданското общество за противодействие на дезинформацията и насърчаване на медийната грамотност“ събра в българската столица представители на граждански организации, активисти, експерти и журналисти, за да разгледат неотложните предизвикателства, свързани с дезинформацията и необходимостта от насърчаване на медийната грамотност в Европа. В събитието, което се проведе в периода 6-8 юни 2023 година се включиха над 60 участници от осем държави – България, Чехия, Естония, Гърция, Литва, Норвегия, Полша и Словакия.

Разследващият журналист Христо Грозев от Belingcat коментира пред участниците в конференцията, че все още не сме станали свидетели на пълното разгръщане на възможностите за дезинформация от страна на Русия, тъй като страната е заета с информационна война спрямо собственото си общество, което ангажира голяма част от нейните ресурси. „Мисля, че ситуацията [с дезинформацията] не е толкова лоша, колкото би могла да бъде, ако Русия беше разгърнала всички свои умения и оперативен опит в областта на дезинформацията с пълна концентрация. А причината, поради която не го направиха, е, че те не планираха тази война да продължи толкова дълго и не планираха многото други фронтови линии, с които трябва да се ангажират и на които също трябва да водят информационна война – т.е. във вътрешен план. Затова мисля, че в момента наблюдаваме нещо като „поддържаща“ кампания за дезинформация и насърчаване на дезинформацията от страна на руското правителство“, каза Грозев по време на форума.

Иван Кръстев, председател на УС на ЦЛС-София и постоянен член на IWM във Виена коментира от своя страна, че „живеем в свят, в който недоверието е опция по подразбиране“. „Мисля, че едно от нещата, от които се възползва руската пропаганда е да вземе на въоръжение недоверието… Основната цел на руската пропаганда е не толкова да ни продаде своя разказ, а главно да преобърне разказа, който идва от нашите правителства, а също и от основните медии. Ако Съветският съюз вярваше, че е по-добър от Запада и това беше в основата на тяхната пропаганда, сега основният аргумен (на Русия) е, че ние не сме толкова различни“, каза Кръстев.

По време на конференцията участниците изследваха характера и обхвата на проблема с дезинформацията, идентифицираха международни и национални специфики и обсъдиха възможни решения. Ролята на гражданското общество в противодействието на дезинформацията и защитата на свободата на словото в демократичен контекст беше сред основните теми на събитието.

Дневният ред на конференцията обхващаше три основни въпроса:

1️. Как да идентифираме дезинформацията: В панелните дискусии бяха разгледани разпространението и механизмите на дезинформацията, с акцент върху въздействието на войната на Русия срещу Украйна. Участниците в дискусията хвърлиха светлина върху новата екосистема на дезинформацията и нейните последици за нашите общества.

2. Как да отговорим на дезинформацията: Участниците се включиха в оживени дебати относно регулаторните мерки, свободата на медиите и ролята на социалните медии в борбата с дезинформацията. Сред обсъжданите подходи бяха проверката на фактите, стратегическите комуникации и отговорното създаване на съдържание.

3. Как да изградим обществена устойчивост: Подчертано бе значението на медийната грамотност и образованието за противодействие на дезинформацията. Представителите на гражданското общество и специалистите от практиката споделиха научени уроци и най-добри практики, насочени към повишаване на обществената устойчивост срещу дезинформацията.

В допълнение към панелните дискусии и разговорите, проведени работни групи позволиха на участниците да генерират препоръки за действие от гледна точка на гражданското общество. Те обсъдиха както краткосрочни, така и възможностите за дългосрочни решения, включително идентифициране и реагиране на дезинформацията, регулаторни мерки, стратегически комуникации, проверка на фактите, създаване на съдържание и медийна грамотност.

В рамките на форума бяха представени резултатите от Индекса на медийната грамотност, който се изготвя периодично от Институт Отворено общество – София от 2017 година насам, както и множество инициативи и добри практики на граждански организации, работещи за противодействие на дезинформацията и за подкрепа на медийната грамотност в страните от Централна Европа и Балтика.

Снимки от събитието ще откриете тук.

Домакин на конференцията беше Фонд Активни граждани – България. Фондация „Работилница за граждански инициативи“ е един от Операторите на Фонда, заедно с Институт Отворено общество – София и Тръст за социална алтернатива.