Закон за прозрачност или контрол? Рисковете пред обществото

Закон за прозрачност или контрол? Рисковете пред обществото

Водещи граждански организации, сред които и Фондация „Работилница за граждански инициативи“, призоваха за оттегляне и цялостна преработка на проекта на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, публикуван за обществено обсъждане в края на януари.

В становище до министъра на правосъдието Андрей Янкулов организациите предупреждават, че законопроектът не само не гарантира по-голяма прозрачност, но и създава риск от ограничаване на конституционни права и стесняване на гражданското участие.

Становището е подписано от Български институт за правни инициативи, Център за изследване на демокрацията, Програма Достъп до информация, Български Хелзинкски комитет, Антикорупционен фонд, Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Институт за пазарна икономика. Някои от тях са участвали в работната група, разработила първоначалните концепции за регулация на лобизма.

Прозрачност за кого – властта или гражданите

В становището организациите посочват, че необходимостта от повече прозрачност е безспорна, но проектът залага на централизиран и санкционен модел, който прехвърля тежестта върху гражданите и организациите, вместо върху институциите. Името на законопроекта внушава, че прозрачността може да се постигне чрез задължения за външни субекти, а не чрез отчетност на властта към обществото.

Регулации, които спират гражданите

Проектът предвижда регистър на всички, които осъществяват „представителство на интереси“, с деклариране на дейности и финансиране и глоби при неизпълнение. Дефиницията на лобиране е толкова широка, че може да засегне нормални форми на гражданско участие – становища, експертни мнения, участие в законодателни срещи. Това създава „смразяващ ефект“ и страх от участие в публичния дебат.

Конституцията и Европа на изпитание

Организациите поставят под въпрос съвместимостта на проекта със свобода на изразяване, право на сдружаване и гражданско участие. Задължителната регистрация като условие за контакт с властта може да бъде непропорционална намеса, подобна на критикувани от ЕС модели, които стигматизират НПО.

Риск от концентрация на власт

Предложението регистърът да се поддържа от Сметната палата смесва одитни и регулаторни функции, създавайки риск от конфликт на интереси. Като алтернатива се предлага поетапен подход – първо прозрачност на контактите на народни представители и политически кабинети, плюс механизми за проследяване на външното влияние върху законопроектите.

Искане за оттегляне

Организациите настояват проектът да не се внася в Министерския съвет в настоящия му вид и да бъде върнат за цялостна преработка. Регулацията на лобирането е необходима, но трябва да укрепва доверието в институциите, без да ограничава гражданското пространство или демократичните права. Без тези промени, законът рискува да превърне прозрачността в инструмент за контрол, а не за отчетност.

Цялото становище, прочете тук.