Надежда Цекулова с първа награда за материал от поредицата „Да говорим с грижа“

Надежда Цекулова с първа награда за материал от поредицата „Да говорим с грижа“

С подкрепата на „Ти и Lidl“ журналистката проследява как живеят децата с тежки заболявания в България и на каква помощ могат да разчитат семействата им.

Надежда Цекулова получи първа награда в журналистическия конкурс „Здрава основа за децата“ на Асоциацията на европейските журналисти – България и Fine Acts. Отличието е за материал от поредицата ѝ „Да говорим с грижа“, публикувана в „Тоест“. Конкурсът отличава журналистика, която изследва какво е необходимо на едно семейство, за да може детето да расте с близките си.

Как изглежда един добър ден за дете с тежко заболяване? Има ли в него място за игра, за радост, за време с близките? В „Да говорим с грижа“ Надежда Цекулова поставя тези въпроси редом с въпросите за лечението. В един от репортажите си тя посещава център в Русе, където живеят деца с тежки заболявания и сложни потребности. В друг текст проследява какво пропускат държавните политики и медийният разговор, когато свеждат палиативните грижи до болничното легло и последните дни от живота.

Поредицата е създадена през 2026 г. с подкрепата на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“ в категория BeVocal, реализирана в партньорство с ФРГИ, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти – България.

„Да говорим с грижа“ е вторият журналистически проект на Надежда Цекулова, подкрепен от „Ти и Lidl“. През 2024 г. инициативата подкрепи проекта ѝ „Разговори за образованието на специалните деца“. В него Цекулова разговаря с международни експерти по приобщаващо и неформално образование за възможностите на децата със специални образователни потребности да учат и да развиват способностите си. Двете поредици поставят близки въпроси – каква подкрепа получава едно дете в училище и каква грижа е достъпна за него и семейството му, когато живее с тежко заболяване.

От екипа на ФРГИ поздравяваме Надежда Цекулова за отличието. Благодарим ѝ за вниманието, с което пише за децата и техните близки, и за упоритостта да задава въпроса, който остава и след последния ред на репортажа – как грижата, възможна за едно дете в Русе, да бъде достъпна за всяко семейство, което има нужда от нея?