ФРГИ: Дарението от чужбина не означава, че една организация работи за чужди интереси

ФРГИ: Дарението от чужбина не означава, че една организация работи за чужди интереси

Представете си училище, в което родителите и учителите искат да обновят библиотеката. Децата вече са избрали книгите, които биха искали да четат, но училищният бюджет не стига. Местно сдружение кандидатства пред международна фондация и осигурява средства за покупката. Идеята е на хората в училището, книгите са избрани от децата и ще останат в тяхната библиотека. Какво в тази история дава основание сдружението да бъде наречено „чуждестранен агент“?

Този пример показва основния проблем в Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти. Ако попадне в обхвата му, една организация ще трябва публично да се обозначава като „чуждестранен агент“, без да е установено, че някой извън страната определя решенията ѝ. А за родителя, дарителя или доброволеца, който прочете тези думи до името ѝ, те внушават точно това.

Затова Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) призовава Народното събрание да отхвърли законопроект № 52-654-01-74. В становището си обръщаме внимание на двойния стандарт, който проектът въвежда, и на последиците за хората, които разчитат на работата на гражданските организации.

Самата българска държава получава подкрепа по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и по Швейцарската програма за сътрудничество. Когато държавна институция използва такива средства, за да обнови сграда или да закупи оборудване, въпросът е дали парите са изразходвани добре и каква е ползата за хората. Същият въпрос е уместен и когато местно сдружение получи подкрепа от същия източник. Защо само във втория случай произходът на средствата трябва да поставя под съмнение мотивите на хората, които вършат работата?

Повече от 25 години във ФРГИ работим с хора, които се обединяват около каузи в своите градове и села. Знаем как изглежда това на практика. Една фондация осигурява част от средствата, местна фирма дарява материали, а доброволци отделят от почивните си дни. Всеки се включва, защото познава нуждата и има доверие на останалите.

Официалното обозначение „чуждестранен агент“ може да разколебае точно това доверие. Дарител, който от години помага на местното читалище, може да се отдръпне. Училищен директор може да се поколебае дали да покани отново сдружение, с което учителите работят добре. В малко населено място загубата дори на един такъв партньор може да означава, че следващата добра идея ще остане само на хартия.

Хората имат право да знаят откъде идват средствата за една кауза, кой решава как да бъдат използвани и какво е постигнато с тях. Организациите в обществена полза и сега са длъжни да публикуват годишни доклади за дейността си и финансови отчети. Държавата разполага с механизми за проверка, а когато има конкретни данни за неправомерна чужда намеса, тя трябва да ги провери.

Надписът „чуждестранен агент“ няма да каже на родителите кой е избрал книгите, колко са стрували и дали са стигнали до децата. Ще им даде обаче причина да се усъмнят в хората, които са помогнали библиотеката да я има. Именно заради тези последици ФРГИ настоява народните представители да отхвърлят законопроекта.

Пълният текст на становището, вижте тук.