Как бихте обяснили думата „храна”, без да я използвате? А как бихте показали думата „лекар“? Или да нарисувате „емоция“, така че съучениците ви да я разпознаят?
На пръв поглед това е позната игра на асоциации. Само че думите в тестето не са случайни. Те са свързани с храненето, движението, личната хигиена, емоциите, времето пред екраните и грижата за себе си и другите.
Така работи образователната картова игра „За следващото поколение по-здрави българи“, създадена за ученици от 1. до 4. клас.
Как се обяснява „здраве“?
Децата чуват много правила за здравето: да се хранят добре, да се движат, да мият ръцете си, да не прекарват твърде много време пред екрана.
Но какво се случва, когато вместо да им кажем правилния отговор, ги накараме сами да го потърсят?
В първия рунд на играта детето трябва да обясни думата със свои думи, без да използва самата дума и посочените на картата забранени понятия.
Това означава първо да помисли какво всъщност знае за нея.
После идва пантомимата. Как се показва „движение“? А „грижа“? Как другите ще разберат какво имаш предвид, без да кажеш нито дума?
В третия рунд задачата отново се променя – думата трябва да бъде нарисувана.
За да стигнат до правилния отговор, децата трябва да мислят, да търсят асоциации, да се изразяват, да слушат другите и да работят заедно.
„Екипът ни силно вярва, че е важно да научим децата какво да правят и за какво да са внимателни, а не само да чуват какво не е редно. Играта им позволява да мислят, да се изразяват и да използват думите и въображението си“, казва Яна Алексиева от Асоциация „Родители“ – част от екипа, разработил картовата игра.
Здравето не е само какво има в чинията
В тестето има различни карти, свързани с ежедневието на децата – от здравословно хранене и физическа активност, през лична хигиена и управление на емоциите до баланс на времето пред екраните и грижа за себе си и околните.
Това разширява и самия разговор за здравето. Защото той може да започва от храната в кутията за училище, но продължава с движението, съня, начина, по който се справя с емоциите си, времето пред телефона и отношението към хората около него. А когато тези теми се появят като част от игра, няма готова лекция, която просто трябва да бъде изслушана. Има дума, която трябва да бъде разбрана.
Защо точно игра?
Картовата игра е част от надграждането на методическото ръководство на програма „ФЬОНИКС за следващото поколение по-здрави българи“.
Програмата подкрепя учители от начален етап да преподават теми, свързани със здравословния начин на живот, по интересен и достъпен за децата начин. Тя включва специално разработена обучителна програма за учители, практически материали и инструменти, които им помагат да превръщат темите за здравето в занимания, близки до ежедневието на учениците.
Картовата игра е един от практическите инструменти за работа в клас, които програмата предоставя на учителите. Чрез нея те могат лесно и интерактивно да включат повече движение, взаимодействие и работа в екип, превръщайки учениците от слушатели в активни участници в учебния процес.
Програмата има важна роля и за семействата – родителите получават подкрепа и практически насоки, с които да продължат разговорите за здравословните навици и у дома.
До момента са реализирани две издания на програмата, в които са подкрепени повече от 200 учители, достигнали до над 4000 ученици от 1. до 4. клас в цялата страна. Сред тях са и деца от малки населени места, където достъпът до качествени образователни ресурси често е ограничен.
Програмата се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) в партньорство с Асоциация „Родители“ и с подкрепата на ФЬОНИКС в България.
„Ползата от подобен подход не се изчерпва с това децата да знаят кои храни са полезни или защо трябва да спортуват. Целта е знанията да придобият практичен смисъл – да се превърнат в малки решения, които могат да бъдат правени и извън играта“, допълва Яна Алексиева.
Една карта няма да създаде навик. Но може да постави начало.
Нито една игра няма да накара едно дете изведнъж да предпочете полезната храна, да остави телефона или да започне да се движи повече. Навиците не се изграждат толкова лесно. Те се натрупват постепенно – от знанията, които детето получава, от примерите около него и от малките избори, които прави всеки ден.
Но преди един избор да стане навик, детето трябва да разбира защо го прави. И точно тук една на пръв поглед обикновена игра на асоциации може да има своето място. Детето тегли карта, мисли, обяснява. Другите слушат. Някой извиква правилната дума. Отборът печели точка и играта продължава. А думата от картата вече не е просто дума, която някой възрастен е казал, че е важно да знаеш. Тя е нещо, за което сам си помислил.