Николай Николов от град Бургас е баща на две прекрасни деца. Успоредно с не леката задача да бъде родител, той се занимава и с безброй страхотни каузи в сферите на образованието, здравеопазването, хранителни банки и социалната подкрепа, като част от екипа на сдружение "Верният настойник". В желанието си да подобри уменията си за работа в неправителствена организация, Ники се записва за участие в проект Инициативата за изграждане на бъдещо поколение граждански лидери на Фондация „Работилница за граждански инициативи“, финансиран от Фонд Активни граждани на ЕИП.

В интервюто по-долу разказваме накратко историята на Ники.

Как попадна в света на „активните граждани“ и какво точно правиш във „Верният настойник“?

Попаднах в тази сфера благодарение на мои приятели от тийнейджърските готини. Често ми разказваха за хората, които са подкрепили, колко деца са успели да зарадват, за емоциите, които преживяват. Пожелах и аз да изпитам чувството да помогна на човек в нужда. Присъединих се към тях. Запознах се с председателя на сдружението, Жельо Желев и от тогава до днес съм рамо до рамо с екипа.

Освен с благотворителни инициативи и страхотни каузи, организацията се занимава и със стопанска дейност - бизнес, състоящ се от магазин за дрехи и два дома за възрастни хора. Стопанската дейност на организацията е необходима от една страна, за да осигурим устойчивост и развитие за това, което правим, а от друга - да издържаме финансово нашите семейства. Заедно с Жельо, отговаряме за управлението и развитието на стопанската дейност в сдружението, както и за дизайна, планирането и осъществяването на всички проекти, каузи и инициативи, с които се занимаваме като организация.

От колко години работиш, в подкрепа на хора в неравностойно положение?

Неформално работя в тази сфера повече от около 18 години. Първо бях доброволец в младежко неформално обединение, а в последствие прераснало в неправителствена организация.

Историята, която няма да забравиш...?

Невероятните истории съпътстват ежедневието на хора като мен, които са се посветили да помагат на тези в нужда. Сещам се за наистина много различни истории, които не само са ме научили да ценя това, което имам, а и са ми дали стимул и желание да науча и децата си на това.

Помня преди години в организацията ни попадна една доброволка от Америка. Американците имат много развита ценностна система и култура по темата за доброволчеството и още докато са млади голяма част от тях са обиколили по една дузина държави, за да помагат на хора в нужда. Така тази дама се падна при мен, за да и разкажа за организацията ни и да я разведа из региона, в който работим по-интензивно. Отивайки още в първото населено място, на което бях решил да я заведа, тя изпадна в шок и ми обясни, че не може да повярва, че в държава от Европейския съюз в 21 век хора живеят в по-лоши битови условия, дори и от местата в Африка, където е била, и то само на 30 км от гр. Бургас.

Друга история, която ми дава смисъл да продължавам, е от миналата година. В разгара на Covid пандемията регулярно организирахме дарения на хранителни продукти от първа необходимост на пенсионери и хора в нужда от град Бургас. Това се случваше с предварително записване в интернет, като всеки жител на града можеше да се запише или да посочи човек, за когото знае, че има нужда от такава помощ. Паркирайки микробуса на един от адресите, видях жена на средна възраст, която ме чакаше с почти насълзени очи. Слязох, подадох й хранителния пакет и попитах с какво още мога да помогна. Тя ми каза, че това е напълно достатъчно и ми сподели, че хладилника и е изключен от 3 дни, защото няма какво да държи в него. Тази жена е пример, че не само хората от малцинствените групи имат нужда от помощ, както често вярват хората у нас.

Подарявал съм чисто нови маратонки на дете, което никога не е получавало нещо чисто ново, подарявал съм коледни подаръци на деца, които никога не са получавали такива, водили сме организирано деца, които никога на са излизали от населеното място, в което живеят - на зоопарк, на кино – не мога да ви опиша колко зареждаща е детската радост и еуфория.

Много, много са нещата, които мога да кажа, и точно такива моменти, ме карат да бъда още по-нахъсан и да се чувствам на място и полезен с това, което правя.

От какво имат нужда хората, на които помагаш?

Може да звучи като клише, но хората, на които помагаме се нуждаят наистина от малко, за да бъдат щастливи. Освен всичко материално, забелязвам напоследък, че все повече се нуждаят и от „блага дума”, която да им даде кураж, за да продължат да се борят с предизвикателствата на живота.

Защо реши да се включиш в Инициативата?

Инициативата е нещо уникално за България, което събира на едно място различни млади хора, отправили поглед напред в развитието на организациите и общностите, към които принадлежат. Практическото обучение е на много високо ниво и е много подходящо за изграждането ни като лидери в неправителственият сектор и доста специализирано за развитието на НПО-та, в които работим. Добавената полза от всичко това е мрежата от контакти и приятелства, които участниците имаме възможност да изградим по време на обучението.

Какво успя „да си откраднеш“ от обучението до този момент?

Много ценни за мен бяха лекциите за учредяване на сдружението в частта си на чисто юридическите изисквания, водене на документация, дизайна и изготвянето на различни стратегически документи, както и срещата с изявени лидери и успели хора не само от НПО сектора, но и от частния и публичен сектор.

Мечтаеш си за …?

Мечтая благотворителността и доброволчеството да намерят по-голяма популярност у нас, както е в по-развитите държави и сами ще се уверим, че страната ни може да изглежда по друг начин и да се развива по-динамично и в по-добра посока.