Разказвачи на истории

Дантелени спомени

Изящните пръсти на есента заплитаха приказки в клоните по пътя към нова история. Денят притичваше по сивия асфалт и унесен в свои си работи, подреждаше времето, като гледаше да не изпусне и минута за нещо неважно и незначително.

Разказвачи на истории

Предай нататък!

„Когато в неделя се разхождам по улиците на Стара Загора виждам къде са отишли дарените средства.”

Разказвачи на истории

Стъпка по стъпка

Боядисаната в жълто и оранжево сграда, приличаше на грейнало върху сивата улица слънце, а нарисуваните с пръсти върху прозорците коледни рисунки, оживяваха като детска приказка.

Разказвачи на истории

Вървя по същата улица

И заприказва зимата, студът се сгуши в сивото на небето и затанцува над града.

Разказвачи на истории

Писачи на детство

„Бабо, разкажи ми приказка!”. Възрастната жена оставяше работата си, избираше една от цветните книжки разхвърляни по пода и сядаше на ниското столче. Настанявах рошавата си главица на коленете й и се пренасях в света на приказното.

Разказвачи на истории

Три фрагмента за доброто

Беше ден, в който ти се иска да си останеш вкъщи. Да гледаш през прозореца как зимата играе с палтата на минувачите и да си правиш планове за по-топли дни.

Разказвачи на истории

С очите на времето

Мъглата пъплеше тромаво към града, ухаеша на настояще и минало. Мътните води на Дунав се плъзгаха в подножието и отнасяха закъснялата есен.

Разказвачи на истории

Вкусът на завръщането. Мария Иванова и банатските българи от с. Асеново

Мартенското време студено пощипва голите клони на овошките, с обещание за нова пременя. Котката потреперва сгушена на перваза. Сънената низина гърчи снага, а погледа ти няма къде да се спре, няма къде да почине.

Разказвачи на истории

Директорът и неговото училище, Никола Колев, с. Паталеница

Винаги съм обичала това, което правя. Винаги съм се опитвала да търся малките зрънца, затрупани от буци пръст в огромното поле от истории и пак в тях да се ровя, за да усетя търсещите очи на хора посветили се на една мисъл.

Разказвачи на истории

Сини синци с бели талатъри. Капанците

Асъл, ний сме истинските българи, Пенке!- с убеденост и самочувствие казала баба Маринка и седнала край събралите се на раздумка комшии в една лятна вечер.

Разказвачи на истории

Наречена на огъня. Веска Ахмакова

Нощта се притули, тежки облаци, обагрени в мастилено, се скупчиха над голата поляна. Топъл вятър разроши короните на дърветата. Животните притихнаха като пред таен ритуал.