„Когато в неделя се разхождам по улиците на Стара Загора виждам къде са отишли дарените средства. Минавам покрай детски и спортн площадки, на които играят деца, виждам как растат дръвчетата, които сме засадили. Срещам хора, които искат да дадатсвоя принос за развитието на града.”
Има ли пътища към доброто или нуждата да видиш щастливото лице на човека до теб те води. Докато пътувам по есенните шосета, постлани с мека мъгла си мисля, как в последните години доброто трябва да се търси нарочно. Не е лесно да го срещнеш просто така, то сякаш се е скрило, дали обидено или разочаровано от хорските ни слабости. Но пък щом го намериш не ти се иска да го оставяш да си тръгне. Сега историите ме изпратиха в Стара Загора, започнаха като разбъркани, криви парченца от пъзел, за да се подредят в малка картина в топли цветове, рисувана от ръката на дете...

Да се говори за дарителство и благотворителност се превърна в задължителнен критерий за публична съпричастност. Всеки дарява, пише есемеси, изпраща левчета в различни посоки, роптае срещу управляващите и преглъща буцата тъга, заседнала в гърлото му, при вида на олющените сгради и тичащите поокъсани деца в дворовете на домовете за социална грижа. Дали говоренето и призивите не изместиха акцента. Дали забързани да дарим, не забравихме да виждаме. Да се опитаме да бъдем добри не само на Коледа и по време на кампании, да срещаме нуждите на ближния не само от телевизиония екран. За едни такива хора, които всяка година, всеки месец и ден работят, за да даряват надежда и добро искам да ти разкажа. А историите те сами ни намират, ние само поставяме едно или друго парченце от пъзела на точното място.

Да направим нещо лично!

Да се постараем за себе си!

Веригата е безкрайна и е важно да сме част от нея!

Даниела Димитрова е Изпълнителен директор на Обществен Дарителски фонд Стара Загора, а историята й свързана с него е простичка, защото големите истории често са най-обикновени.

„Нагласата за създаването на такава структура идва още от 2001 година, а Дарителския фонд е учреден през 2003 година. Моята мотивация е свързана с идеята, че работя за града, в който живея. Помагам да се случват нещата на местно ниво, защото структура като нашата функционира на географски принцип, а не е обвързана с каузи. И когато в неделя се разхождам по улиците на Стара Загора виждам къде са отишли дарените от гражданите и фирмите средства. Минавам покрай детски и спортн площадки, на които играят деца, виждам как растат дръвчетата, които сме засадили. Срещам хора, които отново искат да се включат в наши проекти и да дадат своя принос за развитието на града. Не казвам, че всичко става с магическа пръчка, защото българина първо е мнителен, когато става въпрос за благотворителност и даряване на средства, след това му е трудно да приеме, че има хора, които са в тежко положение и точно неговата помощ може да е от полза. Но пък положителното в работата на Дарителския фонд е, че работи с хора, които познава, среща се с проблемите на града всеки ден и е по- лесно да ги визуализираме и да ги решим. Опитваме се да отговорим на нуждите на повече граждани и организации, но все не стига за всички. Затова комуникираме тясно с местни представители на неправителствени организации, на бизнеса и местната власт.

Така е с историите – личните и вселенските!

Чувала съм много от тях и във всяка има по нещо вдъхновяващо.

Да почувстваме смисъла!

За да се върнем към същността си, да се развиваме, да сме отново хора!

Стойка Кънева е млада жена, майка на две деца и до скоро работи като специалист Връзки с обществеността в голям старозагорски холдинг. Когато говори за възпитание на доброто в хората очите й се пълнят със сълзи и то не защото там се е настинало разочарованието и тъгата, а напротив, защото хората около нея са готови да се включат, когато става въпрос за дарителство. „На първо място е вътрешната потребност да се участваш в дарителска кампания. След това започваш да се интересуваш, да задаваш въпроси и да искаш да помагаш отново и отново. Не мога да кажа, че всички работещи в нашия холдинг се ентусиазираха още в началото, имаше съмнения, притеснения, дори категорични откази. От 2 200 човека, в първата инициатива, която организирахме с Дарителския фонд се включиха 300 човека. Но постепенно идеите и средствата се канализираха и започнахме да работим за развитието на децата в Стара Загора, това беше и първоначалният ни стимул. Най-голямата сума, която сме дарили до момента е за реконструкцията на Неонатологичното отделение в града. От това място започват живота си много от бъдещите ни съграждани. И тук отново имаше лична история, която провокира събирането на средства. На единия от собствениците на холдинга двета му внучета- близначета лежаха в това отделение, което беше в доста окаяно положение и след техния престой, събрахме пари за реконструкцията на сградата. Сега изглежда по коренно различен начин. И всеки, който е дарил средства за тази кауза може да отиде и да види за какво са похарчени неговите пари. Освен работата ни с Обществен дарителския фонд се грижим и за децата от дома за деца лишени от родителски грижи „Незабравка” в Стара Загора, там се отглеждат малчугани от 3 до 7 години. Събираме средства за нуждите им, организираме им тържества. Отбелязването на Денят на будителите се превърна в традиция, свързана с обирането на наровото дръвче в двора на фирмата. Събитието се превърща в истинска празник за всички. Тези деца вече са част от семействата ни. Преди да се срещнем с тях имаше една нагласа, че децата от социален дом не са като нашите деца, по-различни са. Сега това се промени, не веднага, постепенно. Аз се промених през това време, опитвам се да дам на децата това от което те реално имат нужда, а това не са торби с шоколад за Коледа.” Очите й отново се напълниха със сълзи, обърна се към прозореца и ги избърса с опакато на ръката си. А мислите за дарената обич и внимание изрисуваха нежно доволство върху лицето й.

Елеонора Гаджева, текст

Светослав Куцаров, снимка