Боядисаната в жълто и оранжево сграда, приличаше на грейнало върху сивата улица слънце, а нарисуваните с пръсти върху прозорците коледни рисунки, оживяваха като детска приказка. И това, което искам да ти разкажа е като приказка, тази която не е написана в красивите книжки с цветни илюстрации, а приказка, която може всеки родител да ти разкаже. Приказката за срещата на възрастните с техните деца. Приказка стара, почти колкото света.

Лисицата млъкна и дълго гледа Малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори Малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита Малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо...

  Откъс от книгата „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери

И с хората е като с лисиците, трябва им време, малко по малко, стъпка по стъпка, ден след ден, за да се опознават, да се опитомяват и да остават заедно. Всичко започва с връзката между родителят и неговото дете...

В Добрич, малък, но гостоприемен и спокоен град се срещнах с група хора, които ме научиха на две неща. Първо, че когато възрастните се събират и вървят заедно в името на една идея, те рано или късно стигат края на пътя, така и пътуването е много по-леко и интересно. Второ, ако търсиш начини да стигнеш до най-доброто за теб, вече си направил голямата крачка. Това си мислех и след срещата ми с представители от Сдружение за развитие на деца „Слънчице”, а повода за тази среща беше проектът „Отговорно родителство за щастливо детство - училище за родители на деца от 3 до 7 години”.

Научи ме да съм родител, помогни ми да те разбера...

 „Сдружението ни е създадено като родителско настоятелство”, започва историята Станислава Кръстева, управител на сдружението и инициатор на проекта, „но още от самото начало излезе извън общоприетите рамки, за родителско настоятелство към  детска градина. След това решихме, че е време да организираме дейността си в проект, защото това дава възможност да се реализират различни, понякога, нестандартни идеи, а финансовата подкрепа, ни позволява да разгърнем потенциала си. Водещото обаче е да помогнем сами на себе си, не да чакаме някой да забележи, че ни има. Затова кандидатствахме пред Фондация Работилница за граждански инициативи. 

 Проектът е девет месечен и стартира в началото на месец юли миналата година, но основните му дейности се реализират в рамките на учебната година, от септември месец. Първата стъпка е срещата с психолог и разговори, които ще помогнат на родителите в решаването на детските кризи, а те оказва се са две в тази възраст – на 3 години, когато детето постъпва в детската градина и на 7, когато я напуска и се подготвя за училище. В началото на ноември организирахме вторият етап – обучение, водено от педагог – с родители и учители. Това, което аз научих от срещите е, че водещо във всяка ситуация е детето, а образованието, училището, университета са средство за постигане на детските мечти. Така израстват  духовно здрави деца. Следващата дейност, заложена в проекта са тренингите, съвместно с родители и деца. В тях са включени различни терапии с помощта, на които родители и деца ще общуват на различни нива, ще се учат взаимно и ще се откриват. Това е накратко структурата на нашия проект и до момента всички участници са много доволни от реализацията му.”

 Докато си бърбим с майките и педагозите, в другата стая децата рисуват, подреждат пъзели и мозайки и от време на време надничат, за да се уверят, че всичко при възрастните е наред. Мисля си, че това е правилният начин, едните да се учат от другите и обратно. Родителите да знаят как да помагат на малчуганите да преодоляват своите страхове и кризи, а децата да разбират, че мама и татко са най-добрите им приятели. 

 „В нашата детска градина се обучават 164 деца, което предполага наличието на 328 родители”, продължава разпалено Станислава. „Идеята ни е заедно да си помагаме, да намираме проблемите и да ги решаваме. Да сме наясно как да се справим с детските сълзи при постъпването в детската градина и при напускането й. Как да общуваме с детето си, да научаваме какво му се случва във времето, когато не сме заедно. Защото на три години то не споделя това, което преживява и не защото нямат нужда, просто не знае как да го направи. Преди да се организираме и да създадем проекта, всеки от нас е търсил информация, чел е книги, съветвал се е с педагози, но това не се е случвало систематизирано и организирано, както в момента.”

Елеонора Гаджева, текст

Светослав Куцаров, снимка