Лидия Иванова е „Спортен талант“ на „Еврофутбол“ и ФРГИ за 2013 г. Тя е носител на златен, два сребърни и два бронзови медала от тазгодишното Държавно първенство по плуване в малък басейн, както и на четири златни отличия от Студентското първенство.

Срещаме се с нея на плувен басейн „Спартак“, където ежедневно тренира.

Здравей, Лидия! Разкажи ни за себе си накратко.

Аз съм Лидия Иванова, състезател съм на Плувен клуб „Левски“ и студент в Юридическия факултет на Софийски университет.

От колко години се занимаваш с плуване и защо обичаш този спорт?

Това, което ме накара да се занимавам с плуване беше състезателният елемент... Още от дете обичам победата... някак си, плувната среда и желанието за успех ме подтикнаха към плувния спорт.

Какво е усещането да преодолееш 50-те метра във водата?

При мен вече е навик и не мога да разкажа точно какво означава... но усещането е страхотно – отнема негативната енергия и се пренасяш в друг свят! Препоръчвам на хората да плуват – първо, защото плуването е спорт с по-малко травми; второ – докато плуваш просто забравяш за проблемите – водата те понася!

Коя е твоята любима дисциплина, твоят любим стил?

Обичам дългите кроулови дисциплини, защото още на 14 години поставих национален рекорд за девойки на 1 500 м свободен стил, който в последствие беше подобрен. Взех и медал на Балкански игри на 800 м свободен стил и с класирането ми на Европейско първенство в дисциплината на 5 километра приоритет ми стана плуването в открити води. Иначе в спортното плуване – в басейн, предпочитам дисциплините 200 и 400 м свободен стил, средните дистанции – в тях се чувствам и като скорост най-добре. Някак си, подготовката за дългото плуване ми помага и в тези дисциплини.

Като казваш дълго плуване, знаем че плуваш освен 5 км, но и 10 км, дори и 30 км. Разкажи ни – какво означава да преплуваш 10?

Означава първо много добра подготовка – от сутрин до вечер на басейна, както и тренировка на сухо – един цял работен ден. Всъщност плуването на 30 километра е цял работен ден, защото е 6 часа  При дългото плуване се изисква и по-силна психика, не е толкова до подготовка дори, колкото до мотивация и психика!

Какво те  мотивира теб, за да скочиш в откритите води, говорим за дългите дистанции от 5 км нагоре - плуваш тези огромни разстояния независимо от времето и климатичните условия?

Мотивира ме предизвикателството от това, че не знам какво ме очаква (смее се). В басейна е лесно и бих казала, скучно. В откритите води не знам какво ме очаква, конкуренцията е много силна, мотивира ме атмосферата по време на състезанията и самото предизвикателство на откритите води.

Ти участваш в стартове от Европейската и Световната купа по плувен маратон, тази година „Еврофутбол“ те подкрепи за първия старт от ЕК в Израел. Какво ти донесе тази помощ като състезател извън чистото финансиране?

Имах възможност да премеря сили и с олимпийската шампионка (бел. ред. Ева Ристов от Унгария), и с много елитни състезателки. Ако не бях реализирала първия старт, нямаше да има смисъл да ходя на останалите... Освен чисто финансовата помощ, тази подкрепа ме направи по-уверена и мога отново да мечтая за големи сътезания! Защото успях да премеря сили и видях, че съм конкурентноспособна.

Докъде мислиш, че стигат твоите възможности и има ли накъде още да растеш?

Усещам, че имам голям резерв и в подготовката, и в опита, и във възстановяването, в правилното хранене, в почивката... Все пак съм и студент в юридическия факултет на Софийския университет, което много ме изтощава! Въпреки това, тази година се класирах 13-та на дистанцията от 10 км, което ме прави адски щастлива, това е постижението, с което се гордея най-много! Олимпийската дисциплина е дисциплината с най-силна конкуренция и единствено тя е критерий за нашето Министрество на младежта и спорта. При покрити нормативи в тази дисциплина се получава и допълнително финансиране. Успях да изпълня нормативите, предвидени за 2013 година – влизане в 50% от участниците. Това ме прави много щастлива, защото виждам реализация на труда ми! Удовлетворена съм!

Доволна ли си от подготовката си – получаваш финансиране от „Еврофутбол“, но и от Министерството, от Федерацията, родителите ти също помагат – достатъчно ли е това за една млада българска надежда по плуване да участва всяка година в  стартовете от Европейската и Световната купи и да представя България достойно на Олимпийски игри?

В интерес на истината, главното финансиране идва от родителите ми, не получавам друга подкрепа, освен Вашата. Помощта на родителите ми е финансова, но това е крайно недостатъчно за подготовката на един олимпийски сътезател.

Колко пари ти трябват годишно, за да участваш във всеки един кръг  на Европейската купа и да постигнеш финално класиране?

Средно ми трябват около 2 500 лева на старт, а винаги има между 5 и 6 кръга... А за участие в Световната купа не може и да се говори, защото кръговете са на различни континенти – Аржентина, Канада, Мексико и няма как да ги реализирам, поради липса на средства. Надявам се да намеря подкрепата и на други големи организации за догодина и да успея да реализирам всички кръгове. Мечтата ми са Олимпийските игри в Рио Де Жанейро, а за да я постигна ми трябва много опит!

Представи си за момент, че си в Рио де Жанейро на Олимпиадата – къде се виждаш в класирането?

Надявам се, между първите 10-12 състезателки. Мисля, че бих могла да го постигна, но при много условия – при добро възстановяване, при добро отношение от страна на клуб и други институции... При мен проблемът е финансирането! Имам и мотивацията, и таланта, и изключителния треньор – нямам финансирането!

Тук се сблъскваме с един голям проблем за младите таланти в България – смяташ ли, че държавата трябва изцяло да поеме издръжката им или трябва да говорим за публично-частно партньорство?

По скоро за фирмите, които искат да спонсорират спортисти, трябва да има данъчни облекчения. Има много компании, които имат възможност да спонсорират, но все пак, самата фирма трябва да има стимул да отпусне средствата. Някак си, България не е добра среда за частни инвестиции в спорта.

Имала ли си предложения да се състезаваш за друга страна и ако да, защо си ги отказала?

Още на 15-годишна възраст имах възможност да замина и за САЩ, и за Русия – в Русия имаме приятел, който щеше да обезпечи цялото ми пребиваване там и подготовка с руския национален отбор... Много се колебаех, но реших да остана и не съжалявам за избора си! Вярвам, че тук мога да се реализирам!

Като заговорихме за реализация – ти си пълен отличник в Юридическия факултет. Как успяваш да съчетаваш двете неща – професионален спорт и учене?

Много ми е трудно, защото когато настъпи периодът на сесията трябва да правим промени в подготовката – мога да тренирам само сутрин и след това се започва четене по 12-13 часа на ден, за да мога не просто да вземам изпитите, но и да бъда отлична студентка. За мен образованието е приоритет!

За финал – пожелай нещо на талантливите ни спортисти като теб, които срещат ежедневни трудности, но продължават да се борят и  да прославят България.

Пожелавам им да бъдат много смели и да не се обръщат никога назад – да гледат само напред!