Вчера лятната сцена на Борисовата градина се превърна в машина на времето – из парка се разхождаха турлаци в бели носии, ухаеше на банатски гозби, а моми, покрити с листа се молеха за дъжд с древния ритуал „Пеперуда”. Омагьосани от пътешествието в миналото, гостите на фестивала „Живо наследство” се сляха с участниците и само пъстроцветните носии отличаваха едните от другите.

Над 520 представители от 28 организации, финансирани по кампанията на Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ) „Живо наследство” показаха на столичани как традициите не само се пренасят успешно в настоящето, но могат да бъдат и част от съвременната мода.

Фестивалът беше открит от изпълнителния директор на фондацията Илияна Николова. Тя връчи награди на победителите във фотографския  конкурс „Моето живо наследство” и прикани гостите да пообиколят шатрите, в които всеки от 28-те проекта представяше наживо традициите и занаятите, характерни за региона му.

Програма „Живо наследство” на ФРГИ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”. Фестивалът се проведе в партньорство със Столична община и медийната подкрепа на телевизия bbt, културен гайд „Програмата” и електронната медия inews.

Докато банянските старци разиграваха своите чудати танци по сцената, деца и възрастни се опитваха да направят предмети от глина на грънчарското колело, донесено специално от село Райново. Други оплитаха кошници с помощта на майстори-кошничари, връзваха зунки и рисуваха цветя заедно с децата от Сейдол по направените от тях сувенири и бижута.

Много забавления имаше и за най-малките. Те разбраха какво е броилка и как се сричат думите й, а домашният куклен театър, разигран на сцената от техни връстници, грабна вниманието на малчуганите и ги запали по непознати за тях досега игри.С много песни и танци премина слънчевият априлски следобед на фестивала. Гостите ту се трогваха от банатските българи, които показаха как млада невеста се прощава с родителите си, ту припяваха на родопски песни, ту се захласваха по стържещия звук на зурните от с. Марикостиново, с които гражданска група „Еремия” огласи на два пъти Борисовата градина в София.

 
Следващата година се надяваме на още повече участници, носещи искрица автентичност чрез фолклорните традиции на родното си място, грабващите вниманието обичаи и любовта и старанието, с което ги изпълняват.
 
Благодарим на всички участници и гости на фестивала за това, че бяхте с нас, че споделихте снимките си на стената на събитието във фейабук и за милите отзиви, които получихме там. Бихме искали да споделим някои от тях с вас:
 
„Много съм впечатлена, много ми хареса, беше впечатляващо, даже времето беше с нас, а слънцето гря и се смя!!!”
 
„А каква е вероятността да има по-често подобни мероприятия? Хем е полезно, хем е приятно.”
 
„Беше уникално! Поздравления за инициативата! И дано традицията продължи! Важно е! :)”
 
„Кога ще има пак :)?”
 
„Нужни са такива емоции, за да се връщат хората към корените си, към миналото, към живота. Благодарности към организаторите и всички участници, превърнали днешния ден в истински празник!”
 
„Страшно съжалявам, че не успяхме да дойдем. Ако съдя по снимките, сме изпуснали нещо невероятно хубаво. Дано по-често има подобни фестивали.”
 
„Беше невероятно преживяване!!! Голямо благодаря на организаторите!!! И на участниците!!! И на нас - зрителите!!!”
 
„Какво по-скъпо от това да нахраниш душата си и да се почувстваш себе си...да станеш отново част от онова, към което принадлежиш. :)”
 
А на въпроса, „Какво най-много ви хареса на фестивала” получихме освен конкретни и доста подробни отговори:
 
„Атмосферата на съпричастност още в началото, когато всяка група с удоволствие показа знанията и уменията си. Добрата разгласа, свободата на изявите и скъсената дистанция между участници и публика. Позитивизма на организаторите и водещата, настроението, което бликаше не само от сцената, лекотата, с която неусетно преживяхме събитието. ВСЕКИ , посетил фестивала, научи нещо ново и интересно, чувство на гордост, че това е наше дело....и т.н.”
 
„Не бях там, гледам само снимки - най-ценното е, че хората се запознават с истинка, жива, стара и оригинална култура. Че не е компютри и Макдоналдс, дрешките от мола, кичозните излишни предмети, с които се заобикаляме, тъпото гледане на телевизия, коли и пушеци, състезания по танци с извъртяни стъпки... Най-ценното е това, че хората са имали възможност да се включат, да научат нещо, да опитат да направят нещо с ръцете си, да потанцуват леснички хорца на жива музика, да чуят и научат нещо за живота на тези хора, чиято култура е била представена.”
 
Благодарим още веднъж на всички участници и гости, на фондация „Америка за България” на медийните ни партньори и на Софийска община за подкрепата!  До нови срещи!