„Нарисувай ми слънце, нарисувай ми свят, в който всичко е цветно и всички хора добри...”

„Няма нищо по-мотивиращо от това да похвалиш едно дете за труда, който е положило. Да му дадеш възможност да се изправи до рисунката си, да му подариш цвете, тогава се превръща в творец.” Мая Китова, говори разпалено за работата с децата в студиото по анимация. Чудя се, защо по-рано не открихме това място и тези хора, с техните зареждащи послания и мънички желания, които всеки ден превръщат в реалности.

Историята на студиото към софийското читалище „Роден край” в район Илинден, е интересна, не защото е неповторима и изключителна, а защото двете жени Мая Китова, секретар в читалището и Меглена Шаманова, художествен ръководител на студиото, керамик и дългогодишен преподавател в школите по изобразително изкуство, всеки ден правят по нещо мъничко, за да показват на децата, нови светове, нови възможности и интересни цветове. Далеч от сивото ежедневие, което всички други им предлагаме с лека ръка. Далеч от пошлото и некрасивото, което е толкова лесно, да видиш, да докоснеш и да последваш.

„Нарисувай ми лято и бъдеще...”

„Идеята да направим детско студио по анимация в читалището започна своя път след наши участия три поредни години на Международния детски пленер по анимация в Ниш, Сърбия. В читалището винаги е имало много силна школа по изобразително изкуство и по керамика и по тази линия получихме първата покана от общината в Ниш”, връща се към началото Мая Китова. „Решихме да опитаме да анимираме рисунките, които създавахме, защото децата ни са много талантливи и заслужават някой да им даде възможност да се покажат, да заявят този талант. Анимацията е огромен труд и търпение, но е нещо различно, ново и интересно за нашите деца. С Меглена Шаманова, която е художествен ръководител на студиото, а и от доста години ръководи школата ни по рисуване и по каремика се заехме да осъществим тези си  намерения. Единственият „препъни камък” се оказа, липсата на финансиране. Читалищата у нас не разполагат с почти никакви средства, получаваме държавна субсидия, която всяка година намалява и понеже са необходими много пари, за да се оборудва едно такова студио, да се закупи специален софтуеър, компютри и всичко необходимо, решихме да търсим други начини за финансиране. Свързах се с Фондация „Работилница за граждански инициативи”и те подкрепиха проекта ни „Деца рисуват за деца”. През последните 10 месеца, в които работихме с децата с подкрепата на фондацията, успяхме да направим много неща. Купихме софтуеър, техника, намерихме консултант в лицето на Борис Клисурски, който ни помогна да започнем, да навлезем по навътре в света на анимирането, сработи се прекрасно с децата. В рамките на проекта направихме три филмчета – „България в цвят и звук”, „Хитър Петър” и „Знаеш ли правата си”. Освен с тънкостите на анимацията и изобразителното изкуство, децата научават и мното допълнителна информация за страната ни, за фолклора, за правата си. Едновременно с творческата работа получават и допълнителни знания, обогатяват общата си култура. Научават се да работят и мислят в много посоки, което е важно. Много се радвам, че срещнах хора, които ми повярваха в този проект, доволна съм и че имаме подкрепата на родителите, така че налице са всички условия да успеем и от една добра идея, подплатена с много желание и добри намерения студиото вече е факт и работи.”

Докато си говорим с Мая Китова и Меглена Шаманова на последния чин в малката слънчева стая на читалището, децата пред нас създават рисунките за четвъртото си филмче „Весел зоопарк”. С него ще участват от 3 до 10 август на Международния пленер в Ниш. Бавно и с много усърдие от белите листове се показват шарени жирафи, слон и лъв, цял весел зоопарк прави така, че стаята оживява. Става по-цветна. Това е магията на детското въображение претворена в желание за нещо интересно и различно.

„Възможностите са много и човек не трябва да се страхува да опитва, децата също искат да експериментират, продължава убедено Мая. „В момента в студиото идват  шест деца, тези които останаха най-сериозни, събираме се веднъж седмично. Работата е много, времето, което е необходимо все не е достатъчно, но те продължават да идват и искат да се развиват. Въпреки, че ходят на училище, занимават се и с други дейности, интересът им към анимацията не намалява. Вече има желание и от други да се запишат, така че мисля, че това студио тепърва ще се развива. Поставихме началото, имаме участия и навсякъде ни приемат много добре. Убедихме се, че няма невъзможни неща, ако имаме силно желание, нещата ще се случват. Това, което правим е нещо различно, нетрадиционно. Не съм чувала на друго място в София да се прави подобно нещо. Добре е да се разбере, че читалищата, за да се развиват трябва малко да се раздвижат, да търсят различни дейности, да работят  непрекъснато. Да инициират, да проявяват креативност, ако продължваме да чакаме и да сме застинали във времето отпреди двайсет години, нищо добро няма да се случи.

„Нарисувай ми детство...”

Хубаво е, че има възрастни, които не бягат от отговорността да създадат условия, за да се развиват децата нормално, да търсят и да фантазират. „Възпитанието на децата ни е грижа на всички, на самите деца, на родителите, на обществото в лицето на читалищата.” продължава мислите ми Мая Китова. „Много  ми е мъчно, когато гледам по улицата или в парковете безцелно лутащи се деца с бутилки бира в ръце. Погледите им са празни, а мечтите ги няма никакви. Трябва да ги държим далече от тези места, да им създадем други интереси. Те пак ще стоят пред монитора на компютъра, но вместо да ровят безцелно в разни сайтове, ще търсят информация за това с което се занимават тук.  Когато са открили нещо интересно, те нямат търпение да го споделят. Разказват какво са открили, говорят, рисуват, знаят, че инициативата е в тях. Съвместно решаваме по какви теми ще правим филмчетата, но децата са тези, които дават изключително интересни идеи. Цялата дейност им е много интересна и когато виждат резултата от своята работа, това ги бута напред, кара ги да търсят много нови начини, за да се развиват.”

Това, което ни се случва е онова, в което сме си позволили да повярваме. Отговорностите, които поемаме са крачките, които трябва да извървим, за да получим удовлетворение, да си позволим сами на себе си, да успяваме.

Елеонора Гаджева, текст

Светослав Куцаров, снимка

Повече информация за дейностите на Читалище „Роден край”, можеш да откриеш на: www.rodenkrai-1931.org

Материалът е реализиран със съдействието на Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ) и представя проекти, финансово подкрепени от фондацията. Ако искаш да научиш повече за работата на ФРГИ и да подкрепиш нейните каузи, посети: wcif-bg.org