Пандемията от Covid-19 предостави благоприятна почва за фалшива информация в интернет и извън него. Устойчив пример за фалшиви новини в социалните медии беше твърдението, че 5G е свързано с разпространението на вируса - уж защото 5G потиска имунната система, а вирусът комуникира чрез радиовълни. Тези твърдения не са верни и многократно са опровергавани от официални източници, но въпреки това бяха широко споделяни. Ваксините бяха посрещнати с подобни отзиви и докато всеки човек има правото сам да реши дали желае да се имунизира, или не, чистотата на инфомрацията, която получаваме е задължително да се държи на високо ниво.
Хората често вземат важни решения - например как да гласуват на избори или какво медицинско лечение да следват, когато са болни въз основа на това, което са прочели в новините. Ето защо надеждните новини са толкова важни. Опасностите от фалшивите новини включват:
Когато хората не могат да разграничат истинските от фалшивите новини, това създава объркване и неразбиране по важни социални и политически въпроси.
Когато хората имат обобщено усещане, че "не може да се вярва на нищо, което се чете", това подкопава цялостното доверие в легитимните източници на новини.
Голяма част от фалшивите новини имат за цел да разпалват и засилват социални конфликти. Когато различните страни в даден спор разполагат със свои собствени "факти", това води до по-голяма поляризация в обществата и може да повлияе на изборните резултати.
1. Защо е написано това?
Една от основните причини фалшивите новини да са толкова голям проблем е, че те често са правдоподобни, така че е лесно да се хванеш на въдицата. Голяма част са написани, за да създадат "шок", тоест силна инстинктивна реакция като страх или гняв. Това означава, че е от съществено значение да контролираш емоционалната си реакция на такива истории. Вместо това подхождай рационално и критично към това, което виждаш и чуваш. Запитай се: "Защо е написана тази история? Дали е, за да ме убеди в определена гледна точка? Дали ми продава определен продукт? Или се опитва да ме накара да кликна върху друг уебсайт? Дали не съм подтикнат?"
2. Кой е написал това?
Ако четеш нещо от сайт/автор, който не си чувал/а преди, проучването е задължително!
Не забравяй, че независимо дали авторът ти е познати или не, трябва да се спреш на тяхната репутация и професионален опит. Известни ли са с експертните си познания по въпроса? Или са склонни да преувеличават? Имай предвид, че хората, които разпространяват фалшиви новини и "алтернативни факти", понякога създават уебстраници, макети на вестници или "подправени" изображения, които изглеждат официални, но не са. Така че, ако видиш подозрителна публикация, която изглежда като от Световната здравна организация (СЗО), например, провери официалния сайт на СЗО, за да се увериш, че тя наистина е там.
Не забравяй, че дори да си чул историята от най-добрия си приятел/ка, това не ѝ дава допълнителен авторитет – той/тя вероятно не е следвал/а тези стъпки сам/а, преди да я препрати.
3. Има ли споменати източници?
Една достоверна новина ще включва много факти, например цитати от експерти, данни от проучвания и официална статистика. Или пък подробни, последователни и потвърдени разкази на очевидци от хора на мястото на събитието. Ако такива липсват, постави ги под въпрос. Доказват ли доказателствата, че нещо определено се е случило? Или пък фактите са подбрани или "изкривени", за да подкрепят определена гледна точка?
4. Достоверни ли са снимките?
Съвременният софтуер за редактиране улесни хората да създават фалшиви изображения, които изглеждат истински. Има обаче някои предупредителни знаци, за които можеш да внимаваш. Например странни сенки върху изображението или назъбени ръбове около фигурата. Изображенията могат да бъдат и 100% истински, но използвани в неправилен контекст. Например снимки на боклуци, покриващи плаж, може да са от друг плаж или отпреди 10 години, а не от неотдавнашното предполагаемо събитие. Можеш да използваш инструменти като Google Reverse Image Search, за да провериш откъде произхожда дадено изображение и дали е било променено.
5. Кой го споделя?
Дали някой друг е отразил историята? Какво казват други източници за нея? Профилът, който споделя новината, съдържа ли само нереални снимки? Колко често публикува, кой коментира постовете му, има ли реакции и харесвания? Фалшивите профили в социалните медии са също толкова опасни, колкото самите новини, затова е нужно да бъдат проверявани.
Избягвай да стигаш и до заключението, че цялата продукция на основните медии е фалшива. Това може да бъде също толкова неразумно, колкото да следваш всеки слух или теория на конспирацията. Професионалните световни новинарски агенции като Ройтерс, Си Ен Ен и Би Би Си имат строги редакционни указания и широки мрежи от висококвалифицирани репортери, така че са добро начало. Никой обаче не е безпристрастен и всеки може да сгреши, затова продължавай да търсиш повече информация.
Някои от историите, с които ще се сблъскаш, ще звучат "погрешно", но не е задължително да са фалшиви новини. Те могат да бъдат умишлена сатира или нещо, което идва от хумористичен уебсайт.
Гарантирани достоверни източници
Ето няколко сигурни източника, на които може да разчитате за вярна информация за COVID-19 и ваксинацията:
- Свтовна здравна организация (WHO) – https://www.who.int/
- Министерство на здравеопазването – https://www.mh.government.bg/bg/
- Единен инфомрационен портал – https://coronavirus.bg/bg/
- Европейска комисия – https://ec.europa.eu/info/index_bg
Ресурси
Изтегли стикери:
Какво казват специалистите:
Инициативата „Журналисти в училище“ се провежда за осми пореден път. Тя има за цел да повиши медийната грамотност на младите хора. Тази година темата на изданието е „Инфодемия в условия на пандемия“ и цели да въвлече ученици между 5-ти и 12-ти клас в онлайн срещи, посветени на изграждането на способности за идентифициране на фалшиви новини, свързани с коронавируса. „Журналисти в училище“ е инициатива на Фонд „Валя Крушкина“ при Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Тази година инициативата се осъществява с подкрепата на Черноморския тръст за регионално сътрудничество.