На 09 април в платформата ZOOM се проведе четвърти Уебинар за участниците в Инициатива за изграждане на бъдещо поколение граждански лидери на Фондация „Работилница за граждански инициативи“/ФРГИ/, финансиран от Фонд Активни граждани на ЕИП. Участниците разказаха как те са постъпили след въведените ограничителни мерки и дали това се е отразило на каузата, за която работят.

Борис Самаринов от Народно читалище „Васил Левски 1928“ ни изпрати и тяхната история, която споделяме с Вас в следващите редове. Борис е музикант, икономист и секретар на читалището. Всеки ден в 17 часа с кучето Чарлз в ръце той разказва детски приказки във Фейсбук.

"Както историята помни, петък 13-ти не е обикновен ден. Той събужда всички суеверия и предразсъдъци, които всеки един от нас таи в себе си. Неслучайно има хотели, които нямат 13-ти етаж, световни звезди са бягали от екипа с номер 13 и какво ли още не. Петък 13-ти през март 2020-та обаче ни порази като гръм от ясно небе.

Всичко си вървеше прекрасно - вълнувахме се от новата зала, която почти беше готова. Започнахме да селектираме деца за проекта Дай 5, който трябваше да реализираме със 124-то ОУ “Васил Левски“. Увеличихме екипа си и разширихме дейностите си. И тогава дойде 13 март 2020 г. И не стига, че беше петък, ами взе че се падна 13-ти. За съжаление нещата не се развиха като във филма "Любимец 13". На този ден стана ясно, че не можем да приемаме хора на територията на читалището. Не ни остана да кажем нищо друго освен „Фу“ – както казва Пипи и да се приберем вкъщи.

Да де, ама нали сега не сме 19 век, когато читалищата са стартирали или 20, когато имаше само телефон и телевизия. Сега сме 21 век и ние не може да останем със скръстени ръце. През 80-те години на 20 век, когато имаше приказки, ама само по телефона и трябва да завъртиш три пъти шайбата на номер, който даже всички сме забравили... щяхме да си спомним за Джани Родари и да звъним наред 

Сега обаче имаме интернет и интернет стига до всички. Време беше да запретнем ръкави, или по-скоро да напънем глави, и да измислим какво може да направим. Време беше да станем НЕЩОТЪРСАЧИ. Направихме си с екипа една онлайн „мозъчна буря“ и така се родиха чудни неща . Онлайн уроци, концерти, четения, образователни клипчета, които качваме във facebook, youtube. Даже и един сайт решихме да си спретнем. От нас да знаете, това със сайта не е лесна работа - текст, снимки, дейности, мнооого дейности и едни неща, които звучат сложно (темплейт, домейн, хостинг). Когато обаче имаш приятели, които ги знаят, е доста яко и няма нужда да викаш неволята, защото те са до теб.

А иначе, читалището се е родило преди повече от 160 г. от четенето и стремежа за нови знания и развитие на българите, защото книгите са основата на всичко. Затова за нас то е много важно и от години участваме с библиотеките в различни инициативи, свързани с четенето. Всяка година със стотици деца в район Подуяне участваме в конкурса „Бисерче вълшебно“, в който тази година щяхме да гласуваме с над 1000 деца и да бием всички рекорди. Само че се появи този вирус, който в книгите пише, че даже не е жив организъм и леко ни пообърка плановете!

Месец след опустошителната мозъчна буря на нашият екип вече имаме видео поредиците „Пейте с Рони“, „Китара със Здрави“, „Приказки в пет следобед“, „Истории за музиката“, концерта „Рони и приятели“. Имаме безплатни уроци за учениците от школите по пиано, китара, бас китара, пеене и английски език. Имаме и още куп други идеи, които предстои да реализираме. Стискаме палци на нашите приятели Богдан и Нора, които с техния екип, макар и от Германия, имат идея как да помогнем на хората на изкуството. Приятел в нужда се познава - пише го в приказките, и от живота разбрах, че е истина. Защото има приятели, които притежават магически способности и когато имаш нужда от тях, те просто изчезват, даже някои се изпаряват все едно никога не са съществували и от тях не остава и следа. Ние обаче сме истински и заставаме до всички наши приятели, които са вкъщи и не могат да излизат. Искаме да направим нещо за тях и, колкото и да изглежда малко и незначително, да продължаваме да го правим. Защото когато всичко това свърши, ще се видим на живо и ще си кажем: „Здравей приятел, дай пет“."

Борис Самаринов и целия екип на читалището