20 години в живота на една гражданска организация са много, от дистанцията на времето, обаче са малка прашинка в историята на нашата цивилизация.
Аз обаче искам да Ви разкажа за 20-те години от живота през погледа на изживелия тези 20 години човек.
Ясно си спомням 2000-та година когато започнахме да мислим за това как и дали изобщо програмата на Чарити Ноу Хау да продължи в България. Вече бяхме познати като „Чаритито“, една доста малка програма, но с истински потенциал. Бяхме започнали през 1997, когато вместо да стартираме с програма, състояща се от обучения и прилагане на наученото в малки проекти, насочени към развитие на общностите, се беше наложило да започнем с програма за оказване на хуманитарна помощ. През 1998 дойде Санди Адирондак и малкият екип на програмата – разработи обучителна програма, която се състоеше от 4 модула и финансиране на проект до 3000 лева. През май 2001 взехме решението да регистрираме българска организация и се появи големият въпрос за името и за учредителите.
Името беше избрано в широк процес на допитване до всички били в досег с програмата на ЧНХ – участници, консултанти, обучители, членове на Групата на съветниците. Избрахме „Работилница за граждански инициативи“ и от „Чаритито“ се превърнахме в „Работилницата“.
Учредителите най-естествено станаха представителите на трите организации, свързани с програмата – Ричард Кънингам, Програмен мениджър за България на Чарити Ноу Хау, Регина Инджева директор на фондация ЖАР, домакин на програмата и Елица Баркова, тогава Динева, директор на ФПББ, част от мрежата на Фондация Чарити Ейд за България.
На 11 юли излезе първото ни съдебно решение, малко след това подадохме първото си проектно предложение към фондачия Чарлз Стюарт Мот и се започна - станах от Мениджър Обучения - Изпълнителен директор, назначихме първите двама членове на екипа, намерихме офис, назначихме още няколко човека. Пътешествието наречено „Работилница за граждански инициативи“ започна да чертае своите маршрути.
За 20 години е трудно да се помнят много неща. Но това, което помня е духът на хората, мотивацията и интересът. Смелостта и ентузиамът. И готовността да поемаме рискове, да експерементираме, да търсим решения извън съществуващите в странта и сектора. Бяхме гъвкави и търсехме възможно най-добрите решения и адекватна подкрепа за организациите и хората.
Така станахме първите, които заговориха за местно дарителство, за възможността гражданските организации да търсят подкрепа в своите общности, включително финансова, за дарения онлайн, за това, че фондациите могат да управляват корпоративни фондове, за създаване на частни фондове към фондациите, за нуждата от обединение на частните дарители, за професията „фъндрейзър“, за Дарителския кръг като обединител на усилията на дарители и организации около кауза, за Стандарти за добро управление, за обучителни материали, създадени за целите на гражданските организации, за организирането на първата изложба в супермаркет, за първата пътуваща изложба, за първата българска фондация започнала да финансира стопанска дейност на граждански организации, за първата и единствена кампания за набиране на вечен капитал на фондация в България и много други.
Животът беше такъв какъвто е - радостен и тъжен, поучителен и предизвикателен -родиха ни се 11 деца, загубихме трима верни приятели. Винаги бяхме готови да си сътрудничим, да търсим общи действия, да създаваме общности. Срещнахме сърцати хора, истински отдадени на каузата си, на общността си, на мястото, в което живеят. Работихме заедно в една посока – по-добрия живот на хората.
Бих искала да благодаря на всеки един човек, който е бил част от пътя. Не мога да изброя всички получили финансиране организации и хората в тях, но ще изброя членовете на екипа, членовете на Настоятелството и консултанитите през годините, защото без тях нямаше да бъдем, това, което сме. Благодаря ви сърдечно!
Мария Петрова
Виктор Божинов
Виолета Ненова
Ангелина Стоилкова
Добринка Вълкова
Юрий Вълковски
Теодора Бакърджиева
Влентина Маринова
Георги Богданов
Лилия Ангелова
Димитър Цолов
Красимира Величкова
Стефан Стоянов
Мария Аверина
Ангелина Иванчева
Десислава Генчева
Милена Попова
Моника Писанкънева
Ина Абаджиева
Елеонора Гаджева
Петя Колева
Валери Панджаров
Деница Абаджиева
Петър Андреев
Мария Стоименова
Галина Асенова
Мария Цекова
Симона Бондикова
Ренета Куцарова
Десислава Христова
Ангелина Иванчева
Консултанти
Капка Панайотова,
Диана Димова,
Милко Милков
Маргарита Хаджийска
Лилия Ангелова
Петър Иванов
Галя Николова,
Георги Цветков,
Славка Кукова
Настоятели
Веселина Стоянова-Анастасова
Татана Арсова
Георги Генчев
Татяна Ковачева
Илиян Христов
Аниел Гочев
Валери Манчев
Димитър Цолов
Милена Бурнаска
Моника Христова
Ралица Агайн – Гури
Специални благодарности на дарителите ни – индивидуални и институционални:
Тук на първо място трябва да спомена името на Фондация Чарлз Стюарт Мот, на Фондация Крал Бодуен, на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, на Балканския тръст, на Фондация „Америка за България“, на корпоративните ни дарители – САП Лабс България, Лидл България, Еврофутбол и много други.
Благодаря от сърце!
- Илияна Николова, Изпълнителен директор