Как гражданските организации могат да противодействат на дезинформацията, която - на фона на руската агресия в Украйна - активно се използва като оръжие за подкопаване на доверието в демократичтите общества. Това беше една от централните теми на конференция в София, организирана съвместно от операторите на Фонд Активни граждани България, Чехия, Естония, Литва, Полша и Словакия. Конференцията "Ролята на гражданското общество за противодействие на дезинформацията и насърчаване на медийната грамотност“ събра в българската столица представители на граждански организации, активисти, експерти и журналисти, за да разгледат неотложните предизвикателства, свързани с дезинформацията и необходимостта от насърчаване на медийната грамотност в Европа. В събитието, което се проведе в периода 6-8 юни 2023 година се включиха над 60 участници от осем държави - България, Чехия, Естония, Гърция, Литва, Норвегия, Полша и Словакия.
Разследващият журналист Христо Грозев от Belingcat коментира пред участниците в конференцията, че все още не сме станали свидетели на пълното разгръщане на възможностите за дезинформация от страна на Русия, тъй като страната е заета с информационна война спрямо собственото си общество, което ангажира голяма част от нейните ресурси. „Мисля, че ситуацията [с дезинформацията] не е толкова лоша, колкото би могла да бъде, ако Русия беше разгърнала всички свои умения и оперативен опит в областта на дезинформацията с пълна концентрация. А причината, поради която не го направиха, е, че те не планираха тази война да продължи толкова дълго и не планираха многото други фронтови линии, с които трябва да се ангажират и на които също трябва да водят информационна война - т.е. във вътрешен план. Затова мисля, че в момента наблюдаваме нещо като "поддържаща" кампания за дезинформация и насърчаване на дезинформацията от страна на руското правителство“, каза Грозев по време на форума.
Иван Кръстев, председател на УС на ЦЛС-София и постоянен член на IWM във Виена коментира от своя страна, че „живеем в свят, в който недоверието е опция по подразбиране“. „Мисля, че едно от нещата, от които се възползва руската пропаганда е да вземе на въоръжение недоверието... Основната цел на руската пропаганда е не толкова да ни продаде своя разказ, а главно да преобърне разказа, който идва от нашите правителства, а също и от основните медии. Ако Съветският съюз вярваше, че е по-добър от Запада и това беше в основата на тяхната пропаганда, сега основният аргумен (на Русия) е, че ние не сме толкова различни", каза Кръстев.
По време на конференцията участниците изследваха характера и обхвата на проблема с дезинформацията, идентифицираха международни и национални специфики и обсъдиха възможни решения. Ролята на гражданското общество в противодействието на дезинформацията и защитата на свободата на словото в демократичен контекст беше сред основните теми на събитието.
Дневният ред на конференцията обхващаше три основни въпроса:
1️. Как да идентифираме дезинформацията: В панелните дискусии бяха разгледани разпространението и механизмите на дезинформацията, с акцент върху въздействието на войната на Русия срещу Украйна. Участниците в дискусията хвърлиха светлина върху новата екосистема на дезинформацията и нейните последици за нашите общества.
2. Как да отговорим на дезинформацията: Участниците се включиха в оживени дебати относно регулаторните мерки, свободата на медиите и ролята на социалните медии в борбата с дезинформацията. Сред обсъжданите подходи бяха проверката на фактите, стратегическите комуникации и отговорното създаване на съдържание.
3. Как да изградим обществена устойчивост: Подчертано бе значението на медийната грамотност и образованието за противодействие на дезинформацията. Представителите на гражданското общество и специалистите от практиката споделиха научени уроци и най-добри практики, насочени към повишаване на обществената устойчивост срещу дезинформацията.
В допълнение към панелните дискусии и разговорите, проведени работни групи позволиха на участниците да генерират препоръки за действие от гледна точка на гражданското общество. Те обсъдиха както краткосрочни, така и възможностите за дългосрочни решения, включително идентифициране и реагиране на дезинформацията, регулаторни мерки, стратегически комуникации, проверка на фактите, създаване на съдържание и медийна грамотност.
В рамките на форума бяха представени резултатите от Индекса на медийната грамотност, който се изготвя периодично от Институт Отворено общество – София от 2017 година насам, както и множество инициативи и добри практики на граждански организации, работещи за противодействие на дезинформацията и за подкрепа на медийната грамотност в страните от Централна Европа и Балтика.
Снимки от събитието ще откриете тук.
Домакин на конференцията беше Фонд Активни граждани – България. Фондация "Работилница за граждански инициативи" е един от Операторите на Фонда, заедно с Институт Отворено общество - София и Тръст за социална алтернатива.