Обществените фондации  – модел за утвърждаване на социалната екология

За последните 2 години обществените фондации в България са набрали и разпределили около 1 милион лева частни дарителски средства в подкрепа на малки проекти в различни сфери на местното развитие: образование, здравословен начин на живот, култура и изкуства, интегриране на групи в неравностойно положение, опазване на околната среда.

Обществени фондации, подкрепени от Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ), понастоящем работят в 10 български градове, вкл. Благоевград, Варна, Габрово, Лом, Пазарджик, Русе, София, Стара Загора, Чепеларе и Ямбол. Те обединяват местните дарители за финансиране на проекти за повишаване на качеството на живота в общността.

Основната функция на обществената фонда­ция е да набира средства от частни дарители и да ги пре­разпределя като грантове (безвъзмездна финансова помощ) към граждански организации и неформални групи, работещи в общността. Тя мобилизира собствените ресурси на общността и ги насочва в области, които се нуждаят от подкрепа (най-често това са образование, здравеопаз­ване и превенция на зависимости, работа с деца, младежи и уязвими групи, екология, подобряване на жизнената среда, опазване на културното и историческото наследство, сти­мулиране на талантите и др.). Обществената фондация помага на дарителите по-лесно да осъществя­ват своите благотворителни намерения, осъществява контрол над разходването на дарителските средства от финансираните лица и организации и дават обратна връзка на дарителите, както и на общността като цяло за ефекта от направените дарения.

На 11.08.2011 в БТА, ФРГИ представи резултатите от качествено изследване на добрите практики на местна филантропия у нас, реализирани чрез модела „обществена фондация”. Изследването е проведено от социалния антрополог Харалан Александров. От него става ясно, че стратегическото организиране на местното дарителство чрез модела на обществените фондации носи няколко основни ползи за общността:

-         Развитие на култура на гражданско участие.

-         Изграждане на стратегически партньорства около общи дългосрочни цели.

-         Утвърждаване на системен (екологичен) възглед за развитие, известен като социална екология.

-         Развитие на социално отговорно лидерство.

Всичко това води до подобряване на качеството на връзките и отношенията в общността или накратко до изграждане на социален капитал.

Публикацията за изследването може да намерите тук