„Книгите са най-тихите и най-постоянните приятели.

Те са най-достъпните и мъдри съветници,

както и най-търпеливите учители.”

Чарлз Елиът

Като дете, отгледано в семейство на учител, аз изпитвам преклонение и възхищение към тази професия и нейното основно средство - книгата.

Именно книгите се превърнаха в мои приятели, съветници в тежки моменти и извор на безкрайно вдъхновение. Героите, които излизат от техните страници ме отвеждат към много по-цветни и красиви светове. Класиците на българската и на световната литература  възпитаха у мен вяра в хората и да търся неуморно доброто в човека.

       Наслаждавайки се на приключенията на Малкия принц, смеейки се  на подвизите на Пипи Дългото Чорапче, съчувствайки на Йоаким, неусетно се превърнах от детето в класната стая в учител.

Приех го не като професия, а като призвание, така е и днес. Имам възможността да работя с бъдещето на един народ в лицето на неговите деца! Хилядите усмивки, които получавам ежедневно и любопитството в детските очи, които ме гледат с желание да ги отведа в поредното приказно пътешествие, е незаменимо усещане.

Работата с децата,  които са гаранция за по-добро бъдеще е безценен дар. Тя те откъсва от сивотата на деня и проблемите на съвременния човек.

Моят опит като учител  разшири хоризонтите ми в посока да се подобри качеството на образованието и да се онагледи  преподаваният материал.

Един от  конфликтите  на нашето съвремие е желанието на едно дете да чете и невъзможността да си позволи съответната книга.Това за един учител е  особено болезнено. Аз осъзнах, че на поколението, на което преподавам,  са му отнети онези шарени светове от моето детство, приказни приятели и най-вече вярата в доброто…

            Благодарение на ФРГИ  успях да осъществя не просто проект, идея, мечта. Аз върнах вярата в очите на стотиците детски личица. Липсата на мотивация за четене беше елиминирана с приятна атмосфера в обновената библиотека. Учениците ми подреждаха и описваха с часове новите и интересните  книги. Но под лъскавите корици, красиво подредените  лавици, примамливите заглавия, съвременните автори се крие нещо много повече…

Възпитаниците ми виждат в мен не само млад човек и учител, но и добър приятел. Споделят ми своите лични проблеми и те стават част от работата ми. Винаги съм се опитвала да им дам съвет, но чрез проект „Млади лидери” те имат  възможността да получат професионален такъв. Наболелите тревоги у дома, първите трепети на любовта, кибертормоза в интернет и много други интересни теми бяха дискутирани с психолог. Така децата се почувстваха значими, обгърнати с внимание  и най-вече разбрани.

Моят опит с програмата на ФРГИ даде възможност на училището и на цялата ни общественост да подобрим диалога между образованието и частния сектор.

Чрез дейностите по проект „Млади лидери” и двете страни имаха чудесна алтернатива да се опознаят, да изкажат своите критерии и изисквания в пазара на труда в името на едно по-добро бъдеще за младите хора в град Враца. С помощта на юрист подрастващите получиха професионални насоки в трудово-правните отношения, както и по други теми, които вълнуват младия човек.Родителите също не останаха безучастни. Те се включиха в представянето на своите професии, така дадоха добър пример на децата си, реална преценка за бъдещата им професия и как тя определя личностното им развитие.

            Силно вярвам, че всички ние сме съхранили доброто в себе си и от нашите дела зависи светлото бъдеще на нацията. Онова добро, което е опазило народа ни през многовековната българска история.

            В  лицето на моите колеги и партньори от ФРГИ преоткривам съвременните герои на нашето време. Удовлетворението от нашия труд и възмездието за свършената работа са хилядите усмивки, жадните за знания очи и по-добрият живот за децата на България.