Колко можеш да пораснеш?

От Елеонора Гаджева

Следващият текст е за света, който изграждаме за себе си и другите и за промяната, която започва отвътре навън. Преди време прочетох мнение за личния пример и мисля, че то добре допълва разговорът ми с д-р Росица Врабевска - „Личният пример не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство. Всяка човешка постъпка, насочена към другите хора, природата и всяко друго живо същество, има морално измерение".

Д-р Росица Врабевска се занимава с научно-изследователска дейност. Завършила е медицина в Пловдив, специализирала фармакология в Бостън. Директор е на Отдела за клинични проучвания в ранни фази на „Comac Medical“. С това е заета голяма част от ежедневието й, а през останалото време работи за развитието на Фондация Българска Памет. Член е на Фондацията на президента Бил Клинтън CGI (Clinton Global Initiative) Според нея дарителството е важна тема в изграждане на силно гражданско общество и затова напоследък активно се включва в подобни инициативи.

Може ли дарителството в България да стигне нивото в другите страни. Защо все още филантропията у нас се приема като „това не е моя работа“?

Дарителството винаги е било процес свързан с израстване на обществото, с ясно осъзнати ценности и заявени потребности. Във времето нашата нация е била в тази позиция, когато до 1956 година дарителството е на много  високо. Сега по-скоро е въпрос на възстановяване, отколкото на изграждане от основи. Просто трябва да се върнем там където сме стигнали до 1956 година и да продължим да надграждаме. Ще се случи по-бързо, ако повече хора припознаят идеята, ако медиите дават гласност на събития свързани с дарителството, ако има законова рамка и правилна политика в тази посока.

Какво е отношението ви към Дарителските кръгове, като напълно нов начин за набиране на средства за определена кауза?

Много иновативно събитие за България. Според мен това е олицитворение на гражданското общество, всеки сам да прави така, че да помага на себе си и на други хора. Не е достатъчно веднъж годишно да дариш пари за купуване на дрешки или памперси, а да участваш наравно с други хора в случването на дългосрочни проекти. Дарителски кръг, който подготвяте за 25 февруари е с много интересни предложения и аз като човек, който участва в преглеждането на проектите съм доволна, че има различни посоки, в които хората търсят възможности за реализация. Добре е, че се акцентира на инициативността. Подкрепят се хора, които са започнали да правят нещо за себе и в този момент имат нужда от помощ, за да продължат. Това е в основата на работещо гражданско общество и е описано още от Иван Хаджийски в „Бит и душевност на нашия народ“, когато в селото някой започне да съгражда другите отиват и питат с какво да допринесат, кой с пари, кой с работа. Това са действията, които движат едно общество напред. Идеята за взаимопомощ, от тук можем да започнем и след това да искаме по-големи изяви на дарителството. Мога да дам конкретен пример с подкрепата ни, на предишния Дарителски кръг. Дарихме сума за проекта на децата от Якоруда за създаване на киносалон в читалището. Преди няколко дни те ни изпратиха покана за първата прожекция в тяхното кино. Това мотивира не само тези деца, съживява читалището и общността.

Какво пречи тези процеси да се случват по-бързо?

Когато хората казват „не ме интересува“, това е в резултат на наслоеното негативното мислене, което е изграждано с години и то трудно се променя. Нямаме и твърдо изразена средна класа, която всъщност е носител на тези промени, много са факторите, но това не бива да ни обезсърчава.

Може би ни трябва малко време да преболедуваме като общество?

Да. Да спрем да се оправдаваме с кризата и да се оплакваме, че от нас нищо не зависи, да насочим мисленето си в градивна посока, да сме активни към себе си и другите. Смс-ите са добре, но това е еднократна, пасивна позиция, ти не виждаш резултата от твоето дарение. Докато в Дарителския кръг всичко от атмосфарета по време на провеждането, до избора на проект, който да подкрепиш и след това възможността да се информираш за резултатите е реална. Всъщност това, което се случва по време на Дарителския крът е един малък модел на  работещо гражданско общество, ако успеем да го пренесем и да го мултиплицираме извън Дарителския кръг ще е чудесно.Тогава хората ще почувстват, че от тях зависи да са активни, да има натрупване  и  интерес да се промени законовата рамка, а след това да се увлече и бизнеса.  

Вие участвате и имате отношение и към инициативи на фондации извън България, може ли да отличите няколко добри практики, които да вземем като модел на работа?

Това което можем да вземем като пример е дейността на фондациите, които са базирани в САЩ или Англия и са насочени само в подкрепа на местни каузи, не да се занимават с глобалното затопляне или преодоляване на световния глад. Не че подобни теми не са важни, но те изискват съвсем друг ресурс и мащабна политика в тази посока. Ние трябва да работим за подобряване на средата на местно ниво. Мога да дам пример с Фондация Българска Памет, ние имаме дългосрочни проекти свързани с образованието на млади хора и подкрепата им в първоначалната реализация след средно и висше образование и това са нашите цели в следващите години. За да има повече такива организации, трябва да има ясна рамка поставена от държавата. Да се даде възможност те да участват в работни групи и да имат инструменти да променят ситуацията.

Ако просто създаваме едни организации, които работят за нещо и когато то свърши се чудят с какво друго да се занимават, ще тъпчем на едно място.

В каква посока припознавате вашата лична кауза?

Най-много ме вълнуват децата във възрастта около завършване на училище. Тогава те имат най-много нужда от подкрепа, тогава са най-подвластни на среда, на изкушения. Нашите деца са много объркани, те нямат примери в обществото, които да следват и в тази възраст е много лесно да им се вменят грешни модели. Изместен е фокуса на ценностите валидни за обществото и там е големия проблем. Така, че ако има такава кауза, аз лично с две ръце бих я насърчила.