Мирослав Кирчев е Спортен талант на ФРГИ „Еврофутбол“ за 2014 г., а от дни – и сребърен медалист от Световното първенство по кану-каяк в Москва (1000 метра едноместен каяк), на което се състезава с още 85 гребци от цялата планета. Миро има и реален шанс да стане един от 8-те европейски представители на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г., ако спечели квота на квалификацията през 2015 г.  Срещаме се с него в деня на пристигането му от Русия, ето какви бяха първите му думи:

 1.  Мирослав Кирчев, добре дошъл и честито сребро от Световното първенство по кану-каяк – направи ни много горди! Първи думи на българска земя?

Благодаря за всичко! Доволен съм от постигнатия резултат! Безкрайно съм щастлив от това, което постигнах! Все още не мога да осъзная какво съм направил, защото не съм го очаквал от себе си. В интерес на истината – не го очаквах, но същевременно бях абсолютно подготвен за това състезание... Аз просто отидох с намерение да вляза в А финал, а оттам нататък си казах: „Каквото е писано, каквото е казал Господ – това ще стане!“. Това, което се случи, ми дойде като метеорит!

2.  Посвещаваш ли я на някого тази титла? Кой има най-голяма заслуга за нея?

На треньорката ми Ева Пашева – с нея работим отново заедно от 2013 г., а преди това бях под ръководството на Петър Мерков, но с него се разделихме. За Ева мога да кажа, че тя ме е създала, тя ме е направила състезател – от малък ме е хванала (Бел. ред. – Ева е преподавател в спортно училище „Майор Атанас Узунов“ – гр. Русе, където е учил и Мирослав)... Имаше период, в който бяхме разделени, когато бях в националния отбор, но през тази и миналата година се отделихме от там, имахме конфликти с тях – дълга история и така започнахме да се подготвяме индивидуално с нея. Още миналата година постигнахме един много силен за мен резултат и така продължихме да работим по същия начин.

3. Ти си част от програма „Спортни таланти“ на ФРГИ и „Еврофутбол“ за първа година – това помогна ли ти по някакъв начин? Не говоря само конкретно за този успех, но и като самочувствие, като подготовка, като сигурност, че има и други хора, които вярват в теб – в случая една частна компания?

Благодаря на ФРГИ и „Еврофутбол“ за подкрепата и че бях одобрен. Средствата ми дойдоха много добре за мои нужди, свързани със спорта, които нямаше откъде да допълня – за тренировки, медикаменти, всичко, от което се нуждая. Благодаря за това!

4. Т.е. мислиш, че е добре да има сътрудничество между държавата и частния бизнес в подкрепа на спорта?

Да, но за съжаление вие сте единствените, която ми помогнаха – за това най-вече благодаря! Други фирми и организации не проявиха интерес.

5.  Иска ми се да ти задам още един въпрос, извън програмата ни – чувстваш ли се подкрепен от спортните хора в България? Имал ли си предложение и желание да сменяш държавата, за която се състезаваш?

Аз съм се готвил доста време индивидуално, нямам представа какво е било отношението на хората от спорта, но благодаря на всички, които са стискали палци и са желали да постигна този резултат!

6.  Мога да те уверя, че в офиса на „Еврофутбол“ всички следяхме онлайн твоите постижения и живяхме с тях през тази седмица. Съжаляваш ли за 500-те метра или просто за теб тази дисциплина беше на второ място? (Бел. ред. – Мирослав взе сребро на 1000 м и зае 6-та позиция на 500 м)

Не, не беше на второ място, защото аз през цялата година имах много добър резултат на 500 м и бях добре подготвен за тази дистанция, но попаднах в неправилния коридор, което ми донесе и 6-то място. Метеорологичните условия също не бяха добри, последните 3 минути излезе страничен и насрещен вятър, което за първи коридор, където бях аз, е катастрофа. Аз имах нагласата да се боря за медал, но не отговорих на скоростта на опонентите ми.

7. Направи ми впечатление, че в олимпийската дисциплина на 1000 м ти поизостана в началото, това тактика, за да имаш сили за финалния спринт ли беше?

Да, така беше. Аз гледах през цялото време да бъда не толкова зад тях, а да съм  икономичен. Гледах да държа самите каяци, които бяха до мен, с една лодка пред мен и само ги дебнех. В един момент „си вдигнах финала“ и те изпаднаха половината назад (смее се).

8.  Какво почувства, когато разбра, че си втори?

Не можах да повярвам. Аз и до този момент не мога да повярвам. Просто направих едно гребане, което ми е извън възможностите...

9. ... пожелаваме ти да не е над възможностите ти и да го повториш!

Да и за целта човек трябва да си повярва! Аз застанах преди самата гонка и си казах, че мога и наистина го направих!

10.   Още веднъж – браво! Пожелаваме ти успехи, направи ни горди и продължавай все така!

Благодаря и аз! 

Гледайте и видео интервюто с Мирослав Кирчев тук. Можете да прочетете и какво сподели неговият треньор г-жа Ева Пашева тук.