Кристиана Стоянова е на 18 години, от Търговище, една от младите надежди на България в спортната стрелба. Срещаме се с нея непосредствено след като бе наградена за стрелковите си умения в столицата. Ето какво ни каза тя:

„Здравей!“ казваме на Кристиана Стоянова, която преди минути бе наградена като Държавен шампион, в категория малокалибрено оръжие на 25 метра. Честито, първо! Как се чувстваш със златния медал?

Добре се чувствам със златото (смее се).

Имаш ли специален ритуал преди състезание?

Не, просто трябва да си спокоен и концентриран, да не се разсейваш.

Това ли са основните качества за един стрелец?

Едни от основните. Освен спокойствието, трябва да успяваш да задържиш концентрацията си. Трябва да можеш да балансираш нещата – кога да си на огневата линия с цялата си психика и кога да отделяш време за забавления.

По колко време на ден тренираш, всеки ден ли тренираш?

Тренирам по два пъти на ден, по час и половина, в зависимост от това в каква дисциплина и с какъв пистолет стрелям. Стрелям с два вида оръжие – въздушен пистолет и малокалибрен. Силата ми е с въздушния, но и с малокалибрения трябва да се справям... не става само с едното.

Как се запали по стрелбата и кога започна?

Започнах съвсем малка. Запалих се покрай баща ми и дядо ми, които са ловци – много отдавна стрелбата присъства в нашето семейство. Баща ми, също така, е полицай – водеше ме по състезания, по стрелбища... Тренирала съм и други спортове, но стрелбата си остана най-важна.

Ти си един от Спортните таланти на „Еврофутбол“ за тази година – с какво ти помогна програмата?

Купих си нова екипировка – досега стрелях без екипировка – специални обувки за баланс и стрелкови очила, които ми помагат да фокусирам по-добре. Естествено, си покачих и резултатите. Успях да отида и на едно състезание с тези пари – ако не бяхте вие, още щях да си бъда като преди.

Каква беше годината за теб, как я оценяваш?

Нямахме много състезания, но на малкото състезания, на които бях, се справих добре, взех призови места. Трудно е, затова съм доволна от това, което направих въпреки всичко – знаете, в момента ние де факто нямаме федерация. Имаме стрелкови съюз, който се опитва да придобие статута на федерация. Затова нямаме състезания, няма и финансиране по състезанията. Много малко състезатели останахме, които да се занимават сериозно със стрелба.

Ти мислила ли си си някога да спреш, всъщност как си представяш бъдещето догодина?

Не мисля да спирам със стрелбата. Никога не съм и мислила да спирам. Въпреки всичките проблеми – за мен това е удоволствие, не тренирам за медали!

Тази година ти е последна като ученичка - имаш ли планове за след това?

Искам да кандидатствам в Националната спортна академия. Надявам се да успея да изпълня плановете си.

Какво си пожелаваш в личен и професионален план за следващата година?

Първо си пожелавам ситуацията в стрелбата да се оправи, да има повече състезания! След това на състезанията, които евентуално ще се проведат, да изкарвам призови места, да се представя добре, да се усъвършенствам.

Пожелай нещо на останалите Спортни таланти?

Пожелавам им да нямат такива проблеми като моите (смее се). Да се стремят към целите си, да изпълнят всичките си мечти и да не спират да тренират, въпреки всичко.

Пожелаваме го на тях, пожелаваме го и на теб! Благодаря ти за интервюто!