20-годишната Ния Димитрова тренира биатлон от десет години. Сред най-добрите й постижения са първото място на Европейското първенство по биатлон до 18 г. в Осърбле (Словакия), 2012 г. (взима и 3-то и 4-то място в различните дисциплини) и сребърен медал на Световното първенство до 18 г. в Контиолахти (Финландия) същата година. Ния е и многократна републиканска шампионка и носителка на Купата на България. Успехите й я поставят до имена като Екатерина Дафовска, като някои специалисти дори сравняват двете.

Срещаме се по време на кратката й почивка между два лагера, които от няколко месеца провежда в Словения. От тази година Ния има предложение да се състезава за бившата република от Югославската федерация. Въпреки категоричното й намерение да приеме поканата, „Еврофутбол“ реши да не оттегля подкрепата си към нея.

Ния,кога и как се запали по биатлона?

Преди около десет години започнах със ски бягане. Бях дете и постоянно седях пред компютъра. Баща ми един ден каза: „Хайде да видим какви спортове има в училище, за да се движиш повече“. Започнах с карате, волейбол, пробвах гимнастика, танци, нищо не ми харесваше. Тогава ме заведе на стадиона да пробвам със ски. Първо се качих на ролки, после почнах и ските. Интересно ми беше, ходих на едно състезание, станах четвърта. След това на лятно републиканско пак станах четвърта. Прибрах се в стаята и заплаках. Казвах си: „Какво става, защо все съм четвърта“. А аз, на тренировките с другите деца … ягодки, малинки – кръшкахме, детска му работа. Баща ми каза: „Ами, ходи още да ядеш ягоди и малини“. След това започнах по-сериозно... След около три години направиха в Берковица клуб по биатлон. Започнах да тренирам там. Завърших осми клас и отидох в Спортното училище в Чепеларе. Същата година ме взеха в националния отбор и четири години бях там - доста стартове направих. От тази година имам предложение да се състезавам за Словения. Реших, че там е много по-добре за подготовката ми. Вече няколко месеца тренирам и се чувствам добре. Бях на едно състезание в Сърбия по ски бягане, крос и ролки, станах първа. След това се прибрах, сега съм малко почивка между лагерите и отново заминавам на лагер в Поклюка.

 Как минава един твой ден, как тренираш?

 Доста е тежко. Сутрин ставаме към 7 ч., имаме физзарядка за половин - един час, закусваме, следва първата тренировка, примерно ролки на ролбан за два часа и половина или стрелба, или правим по-стръмно изкачване, след това обядваме, почивка, ако има време, и в 15:30-16:00 ч. излизаме за втора тренировка – крос с фитнес, или ходим на езеро Бохини да гребем, после тичаме. След вечеря имаме пак тренировка, стрелба с упражнения, които са важни за стрелбата.

 Кое се кара по-трудно – ски или ролки?

 Ските определено са по-трудни, защото там я няма бързината от гумените колелета на ролките и ти трябва да поддържаш скоростта. Например, ако снегът е по-мек движението е по-бавно и е много по-трудно, трябва да поддържаш скоростта с твоето тяло. 

 Каква скорост се развива?

 Да, определено е различна, асфалтът е много по-бърз. С ролките на спускане може да стигне около 50-60 км/ч. На равно се развиват около 20 км/ч. Има различни видове ролки, някои са по-бързи, други са по-бавни. Със ските, може би 20 км/ч. се поддържат.

 А когато не си на лагер, как поддържаш форма?
 Треньорът ми пише програма, тренировки сутрин и следобед, понякога само сутрин. Правя кросове в гората, карам ролки, където намеря, защото в София е доста трудно да се открие подходящо място, доста е оживено. В къщи правя общи физически упражнения.

Днес колко километра пробяга?

Сутринта имах тренировка и тичах  12 километра.

Каза ми, че само веднъж си се отказвала на състезание и след това никога. Защо?

Отказах се на едно състезание на Белмекен. Паднах и си въобразих, че ме боли коляното, за да се откажа – беше ми тежко. Тогава баща ми ми каза: „Добре, хайде спирай, отказвай се“. И аз спрях. След това осъзнах колко ми е гадно, затова че не съм завършила. След този случай съм имала много тежки състезания, на които треньорите са ми казвали да се откажа, но аз – „Не, ако ще и последна да стана, няма да се откажа!“.

Получавала ли си сериозни травми, които да те наведат на подобни мисли?
-Да. Дори сега, вече втора година съм с една доста сериозна – имам пет протрузии на кръста (дискови хернии)... Миналия месец не можех да се движа сама, да се обличам, трябваше някой да ми помага. Винаги, когато съм получавала контузии съм си мислела: ами сега какво ще правя, ако не може да ми мине. Но не мога да спра и да се откажа! Не мога да не тренирам“.

Добре, но като всеки спортист в някакъв момент това ще трябва да се случи. Тогава с какво ще се занимаваш, мислила ли си?

Да. Уча „Администрация и управление“, сега започвам втора година, много ми харесва. Мисля си за някакъв бизнес след време. Първо искам да изкарам още един олимпийски цикъл до следващата Олимпиада – 2018 г.

Какво ти предстои?

Не знам, защото двете федерации още не могат да се разберат. Словенската федерация предлага на българската някои неща, а от последната искат да ме накажат. Словенците предложиха няколко лагера на Поклюка, за които те да поемат част от финансирането, другата част да си поеме българската федерация и Световната купа, която е на Поклюка, словенците щяха да я поемат за целия български отбор. Федерацията в България се е съгласила на това плюс да ме накажат за една година. Но словенската не искат да бъда наказана, защото тази година имам Европейско първенство до 21 години, което ми е последно в тази възрастова група и Световно до 21 години, след това влизам в жените. Сега се водят преговори. Последното, което могат да предложат е да тренирам с тях, а тази година да се състезавам за България. Надявам се на това да се съгласят, защото е глупаво от тяхна страна да не го направят – друга държава да ме подготвя и да се състезавам за България е много по-добре.

А откъде намираш финансиране? Родителите ли ти помагат?

Много ми е трудно. Откакто спрях в Българската федерация по биатлон не получавам заплата, никаква финансова помощ. Вече три месеца съм на самоиздръжка. Родителите ми помагат, приятелят ми също. В Словения съм в лагерна обстановка и не ми трябват пари за храна, за нощуване – всичко се поема от тамошната федерация.

 „Еврофутбол“ те финансира по програма „Спортни таланти“. С какво ти помогна тази подкрепа?

 С един 20 дневен лагер, мисля, че доста добър се получи. Ходихме в близки градчета, които имат различен релеф. Много съм благодарна за подкрепата! „Еврофутбол“ все едно е знаел, че ще изпадна в такава трудност и ми помогна, много. Сега ми предстои да си купя ски, които, разбира се, за зимата са най-важните. Очаквам в края на този месец да са готови и да си ги взема.

 Ще стискаме палци да преминеш успешно олимпийския цикъл. Какъв краен резултат очакваш?

В момента съм много объркана, защото ако ме накажат – просто си тренирам. Ако не, очакванията ми са на юношеското Световно и на Европейското първенства, да вляза в десетката. Повече от това не мога да искам. Да стана първа, както се случи преди две години – няма как, защото тази контузия ме върна много назад. Тя ме натоварва и психически и физически понякога организмът не издържа. Ако остана да се състезавам за България, ще се преборя да отида на Олимпиадата. Има една квота за българската федерация за жените. И там вече – каквото стане – при жените ще е много трудно да си давам някакви класирания отсега. Никога не си правя планове преди състезания, каквото стане. Давам всичко от себе си и това е!

Петя Георгиева, ПР на "Еврофутбол"