Здравейте, разговаряме с Десислава Георгиева – Спортен талант на ФРГИ и „Еврофутбол“ за 2014 г. Деси, бих искала да се представиш сама – разкажи малко за себе си.

Здравейте, казвам се Десислава Георгиева, Спортен талант на ФРГИ и „Еврофутбол“, на 17 г. съм и тренирам академично гребане. Уча в гимназия с хуманитарен профил „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив.

Тази година беше много успешна за теб - стана четвърта в Европа в дисциплината скиф сред юношите и девойките до 18 г. през месец май, шеста си на Световното първенство по академично гребане за юноши и девойки в същата дисциплина и пета, отново на скиф на Младежките олимпийски игри в Нянджинг, Китай. Кое от всичките изброени отличия е най-ценно за теб и защо?

За мен всичките са еднакво ценни, не мога да кажа кое е най-ценно. Може би, ако бях спечелила медал на някое от тези състезания, щеше да е най-ценно.

Предполагам, че всички тези успехи са ти коствали много и това води до следващия ми въпрос – на тази крехка възраст твоите връстници ходят по купони, седят пред лаптопите и таблетите, слушат музика, гледат филми… Ти обаче, тренираш. Как се постигат тези успехи на 17 г. – какво ти коства това или пък с какво животът ти е по-добър от този на всички останали?

Успехите съм си постигнала с много голямо желание и много тренировки. Като имаш желание, всичко става!

Кое е по-важно – да полагаш труд или да си силен психически и да знаеш какво искаш?

И двете трябва да ги имаш, не може само с едното.

Разкажи ни как минава един твой ден.

Зависи каква смяна съм на училище – сутрин или следобед. Сутрин ставам към 6.30 ч., отивам на училище към 7.30 ч., стоя там до към 10 ч., след което отивам на тренировки. Към 13 ч. свършвам, обядвам, прибирам се, почивам си и към 16 ч. пак отивам на тренировки.

И докато си почиваш учиш, предполагам?!?

Да, така става (смее се).

Успяваш ли в баланса между училище и тренировки?

Успявам, да. Учителите проявяват разбиране към мен.

Откъде започна този интерес към академичното гребане, каква е твоята история, кой те насочи към него?

С брат ми от малки тренирахме триатлон, но в Плевен много малко спортове вървят и отборът беше почти пред затваряне (Бел. ред. – Деси е родена в Плевен, но семейството й се мести по-късно в Пловдив, където живеят и сега).  Теодор Тонков, най-добрият приятел на семейството ни, бивш гребец, ме насочи. Каза ми, че имам качествата да стана световна и олимпийска шампионка.

Явно е познал. Ти в момента тренираш и живееш в Пловдив, а си от Плевен…

Да, цялото ми семейство се премести в Пловдив, заради мен и брат ми, за да можем да тренираме тук (Бел. ред. – братът на Десислава е Нако Георгиев, шампион на България по колоездене).

Защо кандидатства по програма „Спортни таланти“ – как разбра за нея?

Треньорите ми ме насочиха към програмата на ФРГИ и „Еврофутбол“. И много ми помогна – за състезания, за подготовка, за лагери…

Освен чисто финансовата подкрепа, която получи от нас, имаше ли усещането и за друг вид помощ – ние популяризирахме теб и твоя спорт…?

Да и ми направи страхотно впечатление фактът, че много се интересувахте от мен така, както никой не го е правил досега.

Даваш ли си сметка, че си пример за следващите поколения?

(Смутено) Аз не си давам толкова сметка, колкото вече забелязвам, че наистина много дечица ми се радват и ме гледат с възхищение, както и се учат от това, което правя.

А ти от кого си се учила, кого гледаш с възхищение?

Румяна Нейкова.

Имала ли си щастието да се срещнеш лично с нея?

ДА! Много е хубаво! (Грее)

Каква е целта ти като спортист?

Искам да стана олимпийска шампионка по гребане!

Рио или…?

За Рио е доста рано, но занапред това ми е мечтата.

Пожелаваме ти го от цялото си сърце! Буквално след дни стартира програма „Спортни таланти“ и за тази година – би ли кандидатствала пак?

Да, по всяка вероятност ще кандидатствам отново.

На кого дължиш благодарност за това, което си постигнала?

На „Еврофутбол“ за помощта, която ми дадохте, на семейството ми, на треньорите, на най-близките ми хора и всички, които са ме подкрепяли през всички тези години.

И ние ти благодарим за страхотното представяне! Сега се връщаме на темата за тийнейджърството – по какво си приличаш и с какво се различаваш от твоите връстници?

Не съжалявам за това, че не ходя по купони и не съм като другите тийнейджъри, защото аз правя това, което ми харесва и не смятам, че съм пропуснала нещо от този живот. Пък и за всяко нещо си има време!

А кой е най-големия ти успех в живота, макар да звучи странно този въпрос към 17-годишна, но ти имаш доста натрупан опит? За кое си благодарна, че го имаш?

Благодарна съм, че имам такова семейство до мен, защото те винаги са ме подкрепяли, във всеки един момент (Деси има брат и сестра), винаги са ми помагали. Иначе най-голямата ми спортна победа е когато станах балканска шампионка по-миналата година, най-щастлива съм от нея, защото най-дълго чаках това да се случи.

Какво ще пожелаеш на младите спортисти в България?

Бих им пожелала да са живи и здрави, да имат много успехи, никога да не се предават и да вярват, че мечтите могат да се сбъднат – само трябва да са упорити и да правят това, което да ги доведе до тяхната мечта!

На ФРГИ и „Еврофутбол“ какво ще пожелаеш?

Да имате много спортисти – световни и олимпийски шампиони, да се радвате с тях! Много успехи!

Благодаря, пожелавам ти да развяваш българското знаме тепърва по световните спортни сцени – успех и от нас!

И аз благодаря!