Здравейте, представете се накратко? 

Здравейте! Първо искам да изкажа благодарността си за възможността, която  ми предостававихте да участвам, като съветник в програмата „Спортни таланти“!

Не знам дали бих могла да се представя накратко, защото всеки човешки живот трябва да се описва в подробности, но ще опитам. Името ми е Стела Енева. Повече от 25 години се занимавам със спорт, а съм професионална състезателка по лека атлетика от 14 години. Дисциплините, в които се състезавам са тласкане на гюле и хвърляне на диск. Аз съм човек с увреждане и следователно от това състояние на тялото ми съм и спортист с увреждане. Истината е, че попаднах по-скоро случайно в света на спорта за хора с увреждания, като дори преди това не знаех, че изобщо има спорт за хора като мен.

За времето, в което съм професионална състезателка, съм многократен републикански, европейски и световен шампион и в двете дисциплини. Освен това, на Летните параолимпийски игри в Пекин през 2008 година станах олимпийски вицешампион в хвърлянето на диск и заех четвърто място в тласкането на гюле. На Летните параолимпийски игри в Лондон през 2012 година отново бях олимпийски вицешампион в хвърлянето на диск, но този път грабнах и среброто в тласкането на гюле. Пред мен оттук насетне са само Летните параолимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 година. Така, че продължавам смело без страх!

Преди дни (бел. р-р На 12.12.2014 г.) бяхте на официалната церемония на ФРГИ и „Еврофутбол“ по закриване на програма „Спортни таланти“ за 2014 година като един от групата на съветниците. Вашето мнение за програмата какво е? 

Програмата „Спортни таланти“ е изключително полезна за младите спортисти, които са решили да станат професионалисти, защото им позволява да получат не само финансиране на подготовката си за една година, но и внимание, което понякога е толкова важно колкото са и тренировките, и състезанията. Така че, давам изключително висока оценка на цялата програма заради нейната полезност и навременност.

Смятате ли, че спортистите имат нужда от допълнително финансиране от страна на частни компании и защо?

Дори, когато си здрав спортист трудно се стига до частните донори, а когато си в моето положение - да си спортист с увреждане, повярвайте е още по-трудно, но не е невъзможно. За голямо съжаление мога да кажа, че аз съм една от малкото национални състезателки в България, която е получавала финансиране, освен от държавата и от частни спонсори. Казвам със съжаление, защото не е голяма бройката дори на професионални спортисти, които получават финансиране на дейностите, свързани с развитието на кариерите си от частни спонсори, а какво остава за спортисти, които едва прохождат в професионалния спорт.

Със сигурност обаче мога да кажа, че без комбинацията от двата източника на финансиране – държавния и частния – спортно-тренировъчния процес би бил буквално невъзможен. Първо естествено трябва да покажеш качества, че заслужаваш внимание и финансиране от тяхна страна.

Какво трябва да се промени в спорта в България – финансиране, програми за деца и други, за да има повече медали най-вече на Олимпийските игри?

Настоящият министър на младежта и спорта, господин Красен Кралев, заявява изключително сериозни намерение по отношение на развитието, както на елитния, така и на масовия спорт в България и аз, в голяма степен, се надявам той да успее да положи основите на това българският спорт да се върне на почетната стълбичка, където е бил дълго време и където е неговото естествено място.

Мисля, че, за да се възроди елитния ни спорт, преди всичко сред децата трябва да бъдат разкривани перспективите, които предоставя спортната кариера и красотата на спорта въобще. Не мисля, че е нормално на национални треньори от различни спортове да им се налага да избират измежду едва пет-шест човека, спортистите, които да бъдат тренирани и развивани и които в един момент да започнат да представят България в различни спортни форуми, включително Олимпийски игри. Истината е че без сериозен масов спорт още от детска възраст не е възможно да съществува и елитен спорт, който да представя достойно страната 

Не ме разбирайте погрешно - не казвам, че преди в Министерството на младежта и спорта да встъпи в длъжност този министър не е правено абсолютно нищо, но направеното сякаш не дава нужните резултати и за всички става видно, че нещо с елитния ни спорт не върви.

Освен това смятам, че трябва няколко правителства и администрации да се ангажират и да правят нужното, за да може отново да сме горди със статута си на сила в света на спорта.

Какво мислите за постиженията на тазгодишните Спортни таланти на ФРГИ и  „Еврофутбол“?

Може би трябва да спомена, че за втора година съм съветник в програмата „Спортни таланти“. През тази година обаче качеството на кандидатите, които бяха подали документи по програмата сякаш е отчетливо по-високо и оттам и качеството на предпочетените Спортни таланти е по-високо. Сигурна съм, че тази тенденция ще се запази и с всяка следваща година нивото и качествата на кандидатите по програмата „Спортни таланти“ на ФРГИ и „Еврофутбол“ ще е все по-високо и по-високо. Ще си позволя да спомена имената на няколко млади спортисти, които ми правят много силно впечатление, развитието на някои от тях наблюдавам лично и които тази година бяха отличени по програмата – Петър Пеев /лека атлетика/; Никол Стамболийска /лека атлетика/; параолимпиецът Михаил Христов /лека атлетика/; Карин Околие /лека атлетика/;  Диянка Давидова /лека атлетика/ и параолимпиецът Денислав Коджабашев /тенис на маса/, но и другите достойно са се представили. 

Какъв е пътят към големите успехи според Вас?

Преди да започне една спортна кариера трябва да се види нещо изключително важно, което обаче е изключително логично. Важното е, че трябва да се прецени, дали кандидатът за голяма спортна кариера има дозата талант, която е необходима за това да остави той или тя името си в историята на съответния спорт.

Когато бъде установен талант в необходимото количество и качество, започва интересната и весела част. Работа, работа и пак работа. Аз знам едно изключително важно нещо и го прилагам първо върху себе си и едва тогава го предлагам и на останалите. Това, мога да кажа мое правило е, че от 365 дни в годината 350 трябва да бъдат отдадени на спортно-тренировъчния процес. Къртовски труд, без оплаквания и без неоснователни недоволства. Без да е положен този титаничен труд нищо не може да се реализира в обема, който е бил заложен в началото на всеки конкретен тренировъчен цикъл. Още повече има един важен фактор – конкуренцията във всеки индивидуален спорт е жестока и опонентите на който и да било спортист не спят, а тренират и работят върху това да станат още по-добри и още по-добри. Ако това се забравя от спортистите те едва ли ще достигнат до кой знае какви върхове в спортното поприще. 

Програма „Спортни таланти“ на ФРГИ и „Еврофутбол“  подкрепя спортисти с увреждания? Как се подготвяте лично Вие и къде имате най-много трудности?

Преди малко споменах, че върхове в сферата на спорта се постигат с талант и много труд и това е валидно за абсолютно всички, без изключения! Това е и моят начин на подготовка и никога до този момент спазването на буквално жесток тренировъчен режим и много работа не ме е подвеждало и аз съм постигала целите си. Е, златото от Олимпийски игри ми се измъква засега, но в Рио де Жанейро през 2016 година и това ще се промени, сигурна съм.

Трудностите пред, които се изправям са от различно естество и аз не смятам да занимавам никого с тях защото предпочитам да разрешавам тези трудности сама, но все пак ще спомена само двете най-сериозни – изключително трудно е да убеждаваш, че точно ти заслужаваш качествено финансиране на спортно-тренировъчната дейност, която ти предстои и другото, което ме затруднява особено е липсата на качествени спортни бази. Както и Вие предполагате, освен споменатите две има и много други пречки не само пред мен, а и пред всеки спортист, но горепосочените две са наистина най-трудни за преодоляване.

В леката атлетика в световен мащаб сега има големи допинг скандали. Накъде отива спортът изобщо и трябва ли да има още по-строг допинг-контрол?

За съжаление тази година, в световен мащаб, леката атлетика наистина е разтърсена от различни по сила и важност допинг скандали, но ние не трябва да се успокояваме, че този път бурята сякаш ни е отминала и се е концентрирала основно около Руската федерация по лека атлетика, въпреки, че се говори, че в списъка, с който разполагат някои западни медии фигурира има и име на български спортист. Независимо от степента на тяхната вредност, без значение дали малки или мащабни, тези скандали са симптоми, които трябва да бъдат лекувани, за да може да се оздрави световния спорт и тук не визирам само леката атлетика, но истината е че леката атлетика е засегната най-тежко. Всъщност само преди броени дни оставка подаде Габриел Доле, който беше директор на антидопинговия департамент на Международната федерация по лека атлетика. Възможно е твърденията, че той е получавал значителни суми, за да прикрива употребата на допинг от някои „елитни“ спортисти да е само върхът на айсберга и аз искрено се надявам този път да се реже до здрава тъкан, защото дори само слуховете за употреба на допинг хвърлят сянка върху реномето и достойнството на всеки неползвал забранени вещества спортист.

Част от вината обаче не е точно у нас спортистите, а на друго място. По-голямата част от спонсорите на спортни събития и спортни отбори в различни спортове, както и тези на индивидуални спортисти, изискват все по-добри постижения и рекорди от спортистите, които подпомагат. Това искат и очакват и по-голямата част от зрителите на спортни събития. Ние, спортистите обаче не сме машини и постигането на високи спортни резултати и рекорди не става по ничия поръчка. Очакването за сврахчовешки резултати е онова, което притиска и спортистите и треньорите и някои от тях достигат до заключението, че единствения начин да понижат напрежението и да увеличат шансовете за успех е да се прибегне до допингиране. Това не просто не е редно, а е свързано с подмяна на човешкият морал с нещо друго, което не искам да нарека с името му защото то е повече от вулгарно. Именно тук искам да споделя опасенията си за посоката, в която изобщо отива световния спорт. От спортистите по-скоро се очаква да предлагат зрелища и да бъдат своеобразни съвременни атрактивни гладиатори отколкото да са примери за подражание и вместо да се цени тяхната отдаденост на каузата на спорта се търсят други по-лесно продаваеми символи, свързани с тях.  

Искам да кажа, че аз съм „за“ затягане на допинг контрола и за увеличаване на сумите, които се отделят за превенция и засилване на борбата с допинга и също така съм „за“ много по-строги наказания при доказана доброволна употреба на забранени вещества.

Това е война, която всички ние, които постигаме с чест и усилия успехите си, трябва да поведем и да спечелим иначе ще изгубим себе си.    

Как се става Спортист на годината?

С много талант, труд, дисциплина, лишение, любов и частица късмет. Това е, не вярвам да има друго. Някои хора казват, че късметът е най-важен от посочените от мен елементи, но аз смятам, че той е едва последният елемент на успеха. Когато е приложено нужното усилие и е достигнато до признание и медал винаги има кой да оцени постижението. Ето така се става Спортист на годината!  

Пожелайте нещо на Спортните таланти на ФРГИ и „Еврофутбол“

Да продължават в същия висок дух и никога да не се предават и да не позволяват на житейските трудности да ги отклонят от пътя към спортния Олимп.   

Пожелайте нещо и на ФРГИ и „Еврофутбол“

Бъдете все така отдадени на каузата да върнем блясъка на българския спорт! Аз вярвам, че това е постижимо !

Благодаря!

Аз също ви благодаря!