Иван Стоев е от Варна, тази година е първа година студент в НСА, треньорски профил.

Разкажи ни как се запали по леката атлетика.

Тренирам от 6 години. Стана така, че получих увреждане на зрението. Преместих се в специално училище за незрящи. Там учителят по физическо възпитание ме забеляза, видя, че имам някакъв талант, започна да ме вика на тренировки с другите спортисти и оттам започнах, готвех се за  различни състезания. Едно от тях беше за мен може би най-важно – ученическите игри между двете училища във Варна и София. Там шефът на нашата параолимпийска асоциация г-н Лалов ме видя, хареса моите резултати, видя в мен някакъв талант и така започнах по-сериозно да го развивам. Започнах да ходя и на повече състезания – международни, в България.

Какво ти даде за тези шест години леката атлетика?

Може би най-важното е, че ме научи на дисциплина. Дотогава не се бях занимавал с лека атлетика, а при един спортист се изисква много голяма дисциплина, трябва да си много постоянен, да гониш целите си…

Факт е, че съдбата ти не е от най-леките – тази година претърпя загуба на близък човек. Всичко това, което ти се случва напоследък повече те отчайва или повече те нахъсва в спорта?

Винаги съм си казвал, че след лошото идва хубавото. Последната една година не е от най-хубавите ми, защото и в личен и професионален план … загубих близък човек, това ми се отразява вътрешно и няма как да е различно, когато загубиш нещо толкова ценно.

Въпреки това – преди няколко дни разговарях и с треньора ти, който каза, че благодарение на качествата, които притежаваш имаш страхотен потенциал за много добри резултати, така че вероятно трябва да следваш пътя, който си си начертал и да не се отказваш.

Да, аз искам да тренирам, да се развивам. Чувствам, че имам сили да го правя, да ставам по-добър, но не знам как ще се развият нещата за мен до една, две години.

Тази една година за теб ти дава голяма основа да вземеш мъдри решения за по-нататък. Имаш ли набелязани цели за догодина – състезания, на които да участваш, места, които да заемеш на тях?

Надявам се – сега съм с нов треньор, нова година – нов късмет, както се казва. Не знам точно какви състезания ще има за нас, но тренирам сериозно, боря се, влагам се на 101 процента. Мисля, че ми е време вече да отида на голямо състезание, да спечеля медал оттам и да докажа на всички, че мога и че имам силата.

Какво си пожелаваш, освен, разбира се да постигнеш тези цели?

Пожелавам си най-вече здраве! Да нямам контузии, защото при един състезател една макар и лека контузия може да попречи много. Щом съм здрав, ще тренирам яко и нещата ще вървят напред.

Това ли е пожеланието ти и към останалите Спортни таланти?
Ами да, пожелавам и на другите Спортни таланти да тренират, да дават всичко от себе си, да се влагат на максимум на тренировки и състезания и да успяват, за да се чува нашия химн на всяко едно по-голямо състезание. Крайно време е да докажем, че България има много добри състезатели не само във волейбол, футбол и т. н., но и в атлетиката и други спортове.