1.       Здравей, представи се.

Здравейте, аз съм Карин Околие, тренирам лека атлетика професионално от вече 8 години и ... какво още?!? (смее се).

2.       ... и си Спортен талант на ФРГИ и „Еврофутбол“! Това е, което ни е събрало тук сега, с теб. Защо кандидатства по програма „Спортни таланти“?

Защото се нуждаех от финансиране за предстоящия сезон, тъй като от Федерацията по лека атлетика ми помагат, но понякога е недостатъчно – не могат да обхванат абсолютно всички. Благодарение на вас аз успях да се подготвя много по-адекватно, което е огромен плюс за сезона ми, като цяло.

3.       Каква е ролята на бизнеса в подпомагането на спорта в България, според теб?

Огромна – като финансиране и спонсориране, бизнесът може да помогне много на спорта. Тази подкрепа, която не винаги нашите институции могат да ни дадат – тези помощи са винаги от огромно значение за нас.

4.       Да, явно помощта е винаги „Добре дошла!“. Кажи ми, как се почувства, когато разбра, че си сред Спортните таланти на 2014-та година?

Бях изключително щастлива! Аз бях на около 100% сигурна, че няма да ме изберат, тъй като предишната година имах много контузии – не можах да участвам, не можах да се реализирам... Но, беше просто страхотно!

5.       Къде „те хвана“ новината?

На лагер мисля, че бях.... Не помня (смее се).

6.       Важното е, че си спомняш колко си била щастлива – кажи ми, за какво мечтае Карин Околие?

Мечтая да се реализирам, мечтая да бягам, мечтая да бягам много бързо! Може би е банално да кажа: „Искам да стана олимпийска шампионка!“ или „Искам да стана световна шампионка!“, защото всеки, който тренира го иска – това е част от това, което правим. Аз просто искам да се реализирам, защото знам, че имам възможности – много неща „ме спъваха“ досега и се надявам да дойде и моят момент.

7.       Аз съм сигурна, че ще ги преодолееш... Не може да не си си мислила как искаш да приличаш на някой...?

О, да! (прекъсва ме). Като бях по-малка имах страшно много идоли, особено от леката атлетика – бях влюбена в Саня Ричардс Рос, тя е бегачка на 400 м. Различават ни се дисциплините, но много ми харесва като спортист. Не мога да не кажа, че искам да приличам на Шели-Ан Фрейзър-Прайс, която в момента е световна и олимпийска шампионка на 100 м, защото тя има изключителна техника. Но, най-много искам да приличам на Флорънс Грифин Джойнър – това е световната рекордьорка, която има най-прекрасното бягане, което може една жена да покаже.

8.       Аз ти пожелавам да вземеш най-доброто от трите, но и да дадеш най-доброто от себе си, което съм сигурна, че ще се случи. За какво мечтаеш извън спорта?

Ще ми се да се занимавам с нещо поне малко, толкова интригуващо, толкова „запалващо“, като спорта. Ще ми се работата ми да е интересна.

9.       Да, това обобщава всичко, което искаш да кажеш. Според теб, как ще се промени животът ти след една година, когато ще изтече времето за твоето финансиране – ще имаш възможност, разбира се, отново да кандидатстваш? Какви са впечатленията ти от Програмата дотук – вече минаха няколко месеца?

Първо да кажа - за мен е удоволствие да работя с екипа на „Евофутбол“, защото са от този тип хора, които те разбират, с които можеш да споделиш – било то за тренировка или за състезание! След една година се надявам да съм с една година по-мъдра и по-бърза на пистата.

10.   Сигурна съм, че това ще се случи! Какво ще пожелаеш на останалите Спортни таланти?

Здраве – това е най-важното, което може да си пожелае един спортист! Много късмет – когато си здрав и имаш късмет, можеш да станеш и олимпийски шампион (смее се). Пожелавам им много усмивки, да са по-позитивни – да отиват на тренировка с усмивка, защото това, което правим е за много кратко и трябва да се възползваме максимално от това, което сте ни дали.

11.   Благодаря ти за интервюто!

И аз благодаря!

 

Сподели!