„Аз едва ли съм най-подходящият човек за подобно събитие, защото съм известен с изречението „Политиката по сближаване не е благотворителност“. Така на шега министърът по управление на европейските фондове Томислав Дончев приветства участниците в конференцията на тема „Местното дарителство – наливаме ли от пусто в празно“.
Събитието беше организирано от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с подкрепата на американската фондация „Чарлз Стюърт Мот”. Целта на конференцията беше да се предизвика дебат върху смисъла и целите на местното дарителство у нас в период на активно усвояване на средствата на Европейския съюз и стихийно развиваща се филантропия.
Конференцията беше открита от танцови изпълнения на децата от клуб „Ромски песни и танци“ и балетната школа на читалище „Постоянство“.
На въпросите къде има смисъл да се инвестират дарителски средства, трябва ли местното дарителство да попълва дупки в общинските бюджети или напротив – да се занимава с каузи, които излизат извън периметъра им, има ли пресечна точка между очакванията на институциите, тези на частните дарители – индивидуални и корпоративни и нуждите на гражданското общество отговаряха Томислав Дончев – министър по управление на Европейските фондове; Ралица Агайн-Гури – частен дарител; Ричърд Хамилтън, Директор Глобално гражданство и политики, KPMG; Галина Асенова – общински съветник, гр. Перник и Калин Каменов, председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Г-жа Ралица Агайн-Гури определи като основна пречка за развитие на дарителството у нас прекалената зависимост на бизнеса от държавата. Според нея когато не усеща подкрепата на държавните институции, бизнесът се страхува да поеме инициатива и това прави много важни каузи неизпълними.
Г-жа Агайн-Гури и председателят на Държавната агенция за закрила на детето г-н Калин Каменов бяха единодушни, че тенденцията на „празничното дарителство“ в България се е запазила. „Хора със средни или дори ниски доходи даряват за Българската Коледа и за Фонда на загинали по служба полицаи, а всъщност това са функции на държавата, от които тя е абдикирала – да осигури подходящи здравеопазване и образование на тези деца например.“, каза още г-жа Ралица Агайн-Гури.
Любопитно беше и мнението на министър Дончев за сътрудничеството между организации от третия сектор и държавата. „Връзката между тях трябва да е като приятелство или най-много кратък флирт. Стигне ли се до брак, този модел става опасен.“
Че няма смисъл да инвестираме в нещо, което не познаваме, защото това не носи ползи на никого, беше изводът, направен от г-н Каменов. „Дайте да дарим на някой дом“ е толкова изтъркано и лишено от смисъл, че не ми се говори. Децата в домовете нямат нужда непременно от благотворителност, свързана с даване на пари. Да отделиш от времето и вниманието си понякога е доста по-смислен акт на даряване“.
Във втората част на конференцията трима чуждестранни гости предадоха част от опита си на участниците. Д-р Фредерик Мълдър, основател на първия отворен дарителски кръг във Великобритания ги запозна с модела на The Funding Network (Финансиращата мрежа). Адина Кристея от Асоциацията за връзки с общностите в Румъния представи модела „младежка банка”, а Вадим Самородов от Русия, международен консултант в полето на развитие на филантропията, говори за „обществените фондации като бизнес модел”.
На събитието беше представен и опитът на българските обществени фондации, които понастоящем работят в 11 малки, средни и по-големи градове в страната; за последните 10 години са привлекли 5 милиона лева от дарители и са финансирали над 400 местни проекта на граждански организации.