Европа, която е социално приобщаваща, е необходимо условие за успешна борба с изменението на климата
Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Начинът, по който ще овладеем това предизвикателство, ще определи нашето бъдеще. Социалната и икономическата цена на бездействието по отношение на климата са неприемливи. По-силни и чести суши, горски пожари и крайбрежни и речни наводнения вече предизвикват промяна на местоживеенето и труден живот. Новият ни доклад „Заетост и социално развитие в Европа“ за 2019 г. отново потвърждава, че поради глобалното затопляне ежегоднодо могат да бъдат губени до два процента от БВП на Европейския съюз.
Това са въздействията, които могат да бъдат измерени. Как да определите цена за загубата на дома, в който сте израстнали? Каква е социално-икономическата цена от намаляването на биологичните видове, например пчелите, които са еволюирали в продължение на милиони години и са от основно значение за нашето биологично разнообразие?
Климатичното бездействие просто не е вариант. Ето защо Европейският съюз е световен лидер в устойчивото развитие и в борбата срещу изменението на климата. Всички 28 държави — членки на ЕС изпълняват на Парижкото споразумение от 2015 г., като по-голямата част са готови да се ангажират до 2050 г. да се превърнат във въглеродно неутрални. Финландия иска да постигне тази цел още през 2035 г.
Преходът към зелена икономика обаче няма да бъде по подразбиране социално приобщаващ. Много европейци са обезпокоени от очакваното увеличение на разходите за енергия и на неговото въздействие върху разполагаемия им доход в края на месеца. Броят на хората в ЕС с просрочени задължения в сметките за комунални услуги е намалял през последните години, но все още са засегнати почти 50 милиона. 50 милиона е твърде много.
Става все по-ясно, че успехът на стратегията ни за климата изисква тези политики да бъдат приобщаващи. Това означава включване на социалното измерение в политиките ни в областта на климата още в самото начало, а не в последствие.
Неотдавнашните протести във Франция вследствие на повишаването на цените на горивата, показват колко трудно може да бъде създавнето на правилния за Вас национален микс от политики в областта на климата. Равномерното разпределяне на разходите и ползите от декарбонизацията и обръщането на специално внимание на най-уязвимите в нашите общества, са от съществено значение, ако искаме преходът към зелена икономика да бъде справедлив и демократичен. Това също така изрично означава реинвестиране на приходите от въглеродното ценообразуване в преразпределящи социални политики.
Знам, че цифровият преход създава предизвикателства, както и възможности. Противно на предупрежденията на технофобите, а също и на технофилите, бъдещето на труда, не означава настъпването на края на труда. Някои работни места ще изчезнат, нови работни места ще се създадат и много от съществуващите работни места ще се променят. Същото се отнася и за прехода към зелена икономика.
Между 2000 и 2015 г. заетостта в ЕС в сектора, свързан с околната среда, е нараснала по-бързо, отколкото в икономиката като цяло. Повечето зелени работни места са със средни доходи и със средна квалификация, като по този начин противодействат на поляризацията на пазара на труда, която наблюдаваме, дължаща се на цифровизацията и автоматизацията. Ако Европа продъли да бъде лидер в зелените технологии, допълнителните ползи за заетостта ще бъдат още по-големи.
Инвестирането в такова бъдеще означава не само инвестиране в иновации и в създаване на работни места, но също така и в хората и в техните умения. Това означава подпомагане и даване на възможности на хората чрез адаптиране на нашите системи за социална сигурност към двадесет и първи век. Когато през 2017 г. в Гьотеборг, Швеция положихме началото на Европейския стълб на социалните права, ние поехме това задължение към гражданите на ЕС. Никой не трябва да изостава.
Новата европейска програма за умения вече дава своите плодове. Европейската комисия работи в тясно сътрудничество с националните правителства за инвестирането в цифрови умения, професионално образование и обучение и в учене през целия живот. Чрез структурните и инвестиционните фондове на ЕС, например Европейския социален фонд (ЕСФ), регионите на ЕС могат да финансират реформи, които да са социално приобщаващи, зелени и насочени към бъдещето.
Не можем да пренебрегнем териториалното измерение на прехода към зелена икономика. Ето защо по програмата „Въгледобивни райони в преход“ се изпълняват пилотни проекти в 14 региона в ЕС. Комисията също така предложи от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) да се финансира преквалификацията и активизирането на работниците, загубили своите работни места в резултат на декарбонизацията.
Справедливият преход към зелена икономика ще бъде крайъгълен камък на следващия мандат на Комисията. За да бъде преходът към зелена икономика политически оправдан, включването в политиките ни на въздействието върху хората още при самия им замисъл е от решаващо значение. Задължително е да действаме, сега.
Мариан Тейсен, комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност