Фондация „Работилница за граждански инициативи“ изразява своето съмнение относно ефективността на внесените между първо и второ четене промени в законопроекта за изменение на ЗЮЛНЦ. Считаме, че така внесените промени, не само не решават проблемите на гражданските организации, но и са предпоставка за създаването на такива.

Отчитаме усилията да бъде улеснен процеса на регистрация на неправителствените организации, която преминава от съда в Агенцията по вписванията. Това наистина ще спести време и финансов ресурс на организациите. Същевременно обаче откриваме детайли в предвидената промяна, които настояваме да бъдат изяснени. Така например не става ясно какво се случва с дадена организация ако тя не се пререгистрира или каква е процедурата за организации, чиито имена се дублират. Не по-маловажен е и въпросът за ликвидацията на оганизациите: процес, който може да се окаже прекалено скъп и така невъзможен да се осъществи за голяма част от организациите, особено тези, които функционират само с проектно финансиране.

Смятаме, че създаването и функционирането на Съвет за развитие на гражданските организации, така както е разписан и внесен от г-жа Менда Стоянова и колегите й, може да доведе до наистина сериозни проблеми за неправителствените организации.

На първо място отчитаме неяснотата около състава на Съвета,  а на второ  делегираните му права да разпределя средства от предвидения Фонд. Това положение определяме като предпоставка за създаване на корупционни практики, за нездрава взаимовръзка между Съвета и гражданските организации и не на последно място допускане да се финансират едни и същи неправителствени организации. Неясен остава и въпросът за оценяването на одобрените проекти и съответно конфликт на интереси, който може да възникне в процеса и разбира се, зависимостта от държавните решения относно НПО сектора.

Не бива да забравяме, че така конституиран (15 представители на НПО с председател вицепремиер, без право на глас) съветът не би изпълнявал своите функции на връзка между гражданските организации и централната власт.

В разписаните промени има още едно обезпокоително, според нас, положение. Съветът прави ежегоден преглед на потребностите, резултатите и постиженията на гражданските организации. С оглед на неяснотата на неговия състав, с делегираните права на съвета и неяснотата кои точно организации попадат под този преглед (така записано е възможно да бъдат всички организации, регистрирани по закона), това може да доведе до неясни последствия за всички граждански организации, независимо от статута им (в обществена или частна полза) и съответно еднолични действия по разправа с определени организации. Във връзка с ефективността на един такъв Фонд бихме искали да предложим и възможността той да бъде организиран по подобие на съществуващи вече практики, където операторите на даден фонд се избират измежду съществуващи организации с определен опит в сферата на предоставяне на финансова подкрепа въз основа на конкурс с ясно зададени параметри и приоритети.

Освен, разгледаните по-горе положения, ние смятаме, че ЗЮЛНЦ трябва по-ясно да дефинира двете основни форми на нестопански организации: сдружение и фондация. Новият закон не решава принципно и въпроса с имуществото на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза. Във връзка с последното законът например не дава дефиниция на понятието „постоянен капитал“ на фондация и не поставя конкретни изисквания към фондациите, които изграждат постоянен фонд, свързани с управлението на този фонд. Новите предложения не решават и проблема със смисъла на статута на обществената полза като например неравнопоставеността на неправителствените организации, регистрирани в обществена полза по отношение на получаваенто на дарения в сравнение със съществуващите държавни фондове например.

Внесените след първо четене промени в законопроекта за изменение на ЗЮЛНЦ, станаха повод за дискусия, на която присъстваха  Илияна Николова, изпълнителен директор на ФРГИ, Красимира Величкова, директор на БДФ и Спасиана Кирилова, заместник председател на Сдружение „Журналисти за прозрачно управление“  и сътрудник на  Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Изказаните по време на дискусията мнения, четете тук.