Какъв е смисълът да пазим традициите от миналото ни?
Вярваме ли, че трябва да се връщаме “към корените си” или това е израз, който вече звучи леко старомодно? Може ли обичаите и ритуалите да изглеждат атрактивни за младите хора в настоящето? И защо говорим за това днес?

Именно възстановяването и съхраняването на фолклорното и културно нематериално наследство стимулират българския букмейкър „Еврофутбол” за втора поредна година да финансира кампанията „Живо наследство” чрез мащабния си социален проект „Печелиш и помагаш”. Фондация “Работилница за граждански инициативи” и „Еврофутбол” доразвиват ценността на проекта като за втори път организират и единствения по рода си фестивал “Живо наследство”. Кампанията е важна и с още нещо – демонстрира относително новата за България, но все по-категорична тенденция за партньорство между бизнеса и неправителствения сектор в името на важни обществени каузи.

Проектите, които са спечелили финансиране през 2008 г. са 15. Всеки един от тях интерпретира по различен начин фолклора и по-различен начин оживява специфични за отделни региони на страната ритуали, празници, предмети от бита, игри или символи, които са изграждали ежедневието на някогашните българи. Ценността на „Живо наследство” е в това, че той „дава думата” на хората от различните региони и етноси в страната сами да определят какво за тях е “наследство” и кое e важното, което те искат да съхранят и чрез него да представят уникалността на своя край. И ако за едни наследството, което трябва да пазят, са народните танци или почитан фолклорен ритуал, то за други по-стойностни за идентичността се оказват шевиците, които отличават местните носии, тъкането на килими или дори – изучаването на скалните манастири в съответния регион.

Проектите се опитват едновременно да възстановят дадена традицията, да предложат алтернативи за запазването й и да осъвременят различни нейни аспекти, за да изглежда тя разпознаваема и близка и до по-младите поколения.

Така миналото и фолклорът не изглеждат “вехто” и традициите не съществуват само чрез клишета. Кампанията „Живо наследство”показва различни носители на автентичността ни като народ, за които досега сме мислили само през призмата на нещо отдавна отминало. Сега те звучат съвременно, модерно, та дори се превръщат и в своеобразен бизнес за региона, от който произлизат.

Кампанията „Живо наследство” е едно пътешествие в миналото на страната ни, което обаче не остава забравено и носталгично, а дава пътища, по които да тръгнем и днес.

Сдружение „Спринг” – град Брегово, разучава хората на 6 близки до Брегово села и ги представят на 6 малки фолклорни концерта. Идеята е хората да се картотекират и да бъде създаден електронен регистър със снимки и музика. Проектът изработва и CD „Тимошки съкровища” с всички издирени, възстановени и изиграни от обучените младежи хорá.

Читалище “Просвета”, град Бургас съхранява, доразвива и популяризира бита на Кавакли и Тарфа (двете махали на бургаския квартал Долно Езерово) чрез постоянна експозиция с облекла и вещи от миналото на местното население и открива работилница за претворяване на традиционни изделия в сувенири. Участниците организират и седянка „Баба разказва” със спомени и песни от миналото.

Читалище „Съгласие” в село Дългач създава ателие за работа с младежи, където те имат възможност да изработват накити и аксесоари с мъниста и плетива на една кука, издържани в традициите на този край, както и организира изложба с изработените от участниците предмети.

Читалище „Димитър Иванов Полянов” – село Гарван ремонтира местната мелница, която е част от обща постройка в стар добруджански стил и я превръща в туристическа атракция, където се меси и хляб по автентични гарвански рецепти, запазени от по-възрастните жени в селото.

Игри и играчки от времето на баба и дядо събират и изработват от сдружение „Информационен център”, град Хасково. За децата в града остават записани 30 игри, 15 описания и 30 изработени играчки, както и 5 филмчета.

Читалище„Искра”, село Калояново възстановява местен обичай, наречен "Сватба в Калояново", 3 хора и 2 игри и издава сборник с народно творчество. В селото остава и изложба със запазени автентични носии, предмети и снимки от бита на местните хора през втората половина на ХІХ и първата половина на ХХ век.

Изкуството на текстила е в центъра на проекта на Гражданска инициативна група за развитие на Кресна. Проектът слага акцент върху проучването, опазването и оживяването на изкуството на текстила в района чрез експозиция на текстилния занаят – стая със стан и текстилни произведения.

Сдружение „Младежки общински съвет”, град Кюстендил популяризира традициите в кукерството и доказва, че има смисъл те да бъдат поддържани живи и в съвременността като изработват кукерски маски и амулети, които представят чрез картички със снимки от работата на ателието. Истинска атракция е и кукерският карнавал и изложба от изработените маски.

Сдружение „Знание” – град Ловеч създава ателие, в което се изработват предмети от плат, прежда, хартия, мъниста и др. на основата на типични за района фолклорни орнаментни, символи и багри. Участниците правят рисунки и пана, организират изложба на автентични модели и ретро ревю в художествената галерия в града.

Читалище „Надежда 1871” – град Оряхово създава необичайна танцова постановка в съпровод на духов оркестър по музика на българския композитор и диригент Дико Илиев.

Гражданска група „Ентусиасти” – град Провадия заснема, скицира и описва 15 скални манастира в района. Фотосите са публикувани в книжка и е изготвена карта на манастирите.
Сдружение „Колегиум Арсмузика”, Шумен възстановява някога популярни, но после забравени стари градски песни с немски, унгарски и полски произход. Така ценителите на старата градска песен получават сборник с ноти и текст на 21 песни, а гостите и жителите на града могат да посетят изложба на предмети от стария градски бит, както и да присъстват на истинска атракция – вечеринка и матине с изпълнение на стари градски песни от млади хора, които превръщат тази, набедена за малко старомодна музика, в истински естетически празник и забавление.

Сдружение „Младежка мрежа за развитие” – град Симитли съхранява и предава уменията на старите майстори при изработването на медни съдове чрез обучение на младежи. Занаятът се превръща и в атракция за хората, посетили района – варене на кафе в медно джезве или предлагане на погача в бакърена тепсия са част от медните изкушенията за туристите, представени от младежите в Симитли.

Училищно настоятелство на Професионална гимназия за приложни изкуства, град Смолян създава ателие за работа с текстил и запазва традиционен местен занаят – работа с плъст, като представя изработените от участниците предмети от плъст в специална изложба.

Сдружение “Ансамбъл Зорница” – София възражда позабравени детски игри, играни от нашите родители, баби и дядовци чрез организиране на детски фолклорен празни и разпространение на картички с описание на игрите.