Фокус група беше организирана с цел да се идентифицират проблемните области и насоките за действие, които да бъдат включени в инструментариума за професионалистите в сектора, който е основният краен продукт на проекта PEARL. Онлайн срещата беше фасилитирана от Моника Писанкънева от ФРГИ, която приветства участниците и направи кратко въведение в проекта Pearl, очерта целите на фокус групата и основните правила, които трябва да се спазват от участниците, като например активно участие, зачитане на другите мнения и др. Участниците във фокус групата бяха социални работници и доброволци, работещи с мигранти и бежанци в бежанския лагер в град Харманли, близо до българо-турската граница. Повечето от тях бяха млади хора на възраст между 20 и 30 години, някои от тях също с мигрантски опит, тъй като не са български граждани. В групата имаше значително разнообразие по отношение на пол, възраст, произход и националност - трима от участниците бяха българи, двама сирийци и един украинец.

Всички участници се съгласиха, че покриването на основните и жизненоважни нужди като храна, безопасност, консултации (правни, медицински и др.) и предоставянето на информация на мигрантите са най-важни за преодоляване на бариерите и задоволяване на техните непосредствени потребности. Един от участниците, Игор, подчерта, че украинските бежанци се нуждаят от финансова подкрепа и възможности за работа, което е свързано и с юридически и психологически консултации и специфична подкрепа за майките мигранти. Сериозна бариера пред интеграцията и участието, която беше спомената по време на дискусиите във фокус групите, беше липсата на езикови курсове, които да се предлагат на мигрантите и бежанците. В същото време интересът към курсовете по български език е слаб, тъй като повечето от бежанците се надяват, че рано или късно ще напуснат България и ще се установят в някоя западна демокрация в ЕС. Друга пречка пред интеграцията на мигрантите, която беше спомената, е липсата на информация и тежките административни пречки, които държат мигрантите далеч от гражданско, да не говорим за политическо участие. Друга пречка, която беше спомената, е липсата на адекватни услуги за адаптация по време на периода, в който бежанците чакат да получат своя статут. Този период е между 3 и 9 месеца, през които българските власти вземат решение за статута на даден бежанец.

Всички участници във фокусната група се съгласиха, че основен приоритет за всички мигранти е да бъдат освободени от бремето, което носят от страните, от които са избягали. Част от този процес включва възстановяване на правата, от които са били лишени или нарушени в страните им на произход. Основен приоритет, разбира се, е осигуряването на мигрантите с жилища, медицински и социални услуги, като по този начин се полагат грижи за основните им физиологични и психологически нужди. Понастоящем психологическите нужди не са задоволени. Една неправителствена организация се опита да предостави психологически консултации на бежанците в лагера в Харманли, но нямаше интерес към услугата и тя отпадна. Друг важен приоритет е включването на мигрантите в дейности, които биха им позволили да изразяват мнението си по важни за тях въпроси, включително гражданско и политическо участие. Изключителен приоритет за почти всички млади мигранти и бежанци е безпроблемното им адаптиране към културата, традициите и междуличностните отношения на приемащата страна, което включва намирането на приятели и наставници сред местните граждани.

Каналите, които обикновено се използват за подпомагане на младите мигранти да се ангажират с обществените дела, да участват в процесите на вземане на решения и да увеличават участието си, са на първо място онлайн каналите, като например социалните мрежи: Viber, FB, Telegram, What's up и др. Проблемът с този вид инструменти за участие е, че е трудно да се задържи вниманието на младежите мигранти за дълъг период от време и да се мобилизират за предприемане на някакво действие в реално време /невиртуално/. Участниците споделиха мнението, че е много по-добре да се работи с инструменти, които ангажират мигрантите не виртуално, а реално, като например различни работни срещи. Участниците от Мисия "Криле" споменаха, че имат положителен опит в организирането на работни срещи за жени мигранти от арабските държави, на които участниците споделят опит и се подкрепят взаимно. Такива форми на колективно участие биха могли да се използват за привличане на интереса на жените мигранти към гражданското и политическото участие, тъй като техният интерес към тези сфери на дейност традиционно е много нисък.

Фокус-групата, организирана в рамките на проекта PEARL, беше чудесна възможност за професионалистите да обсъдят и идентифицират проблемите, свързани с липсата на представителство и участие на мигрантите в обществения и политическия живот в България. Най-големият проблем, който се открои в дискусията, е, че България не е привлекателна страна за пребиваване за тези хора, те я разглеждат само като транзитно място, откъдето могат да стигнат до по-добър живот в някоя от западните страни на ЕС.