Слънцето се препичаше доволно на хълма, а под него планината изморено чакаше да мръкне. Пътят, измит от маранята, се виеше, сякаш и той искаше да се скрие в прохладата. Село Голема Раковица не е с нищо по-различно от предишните, които пресякохме. Главната улица, безлюдна подтичва отстрани на реката, вдигнати над окото на любопитния минувач дувари, боядисани в жълто и бяло къщи и двете магарета, оставени на жегата, скубеха все още зелената трева край пътя.

Измисли начин да промениш света и го направи! 

Имам среща с Таня Вълчева в читалището на селото, откакто за първи път се видях с нея все истории за доброто ми се въртят в главата. Затова е такава и тази история, а ти както искаш я чети, доброто има много лица. Много е писано и казано и още неизмислено има за него, но тук всичко се случва само защото един човек, може да преобразува лошотията и безхаберието на останалите в добро, а после да го раздава, да го предава нататък, да го разказва, защото и доброто като лошото е заразно. И проектите, с които Таня се занимава през последните години са с такива добри имена – Детски център „Приятели” и Предай нататък”.

„Когато правиш хубави неща, приятели винаги ще дойдат!”, това ми каза мой близък и аз знам, че е така”, започна разказа си Таня. „И трите проектаосъществeни съвместно с Фондация „Работилница за граждански инициативи” са свързани с доброволчески труд и основно с желанието на много хора да дават път на доброто. За първия проект Детски център „Приятели” помагаха хора, които ремонтираха две стаи в читалище „Просвета” в село Голема Раковица и ги превърна в детски център. После направихме и площадка в двора. Втората инициатива „Предай нататък” отново е благодарение на желанието и доброволния труд на хора. Финансирането е само за част от дейността, всичко останало е с приятели и доброволци. Третия проект е реализиране на зала за спорт, отново направена с доброволен труд, с парите отпуснати по проекта купихме съоръженията за залата.”

Читалището е като доктора за селото, само че то лекува душата.  

„Отдавна работя в селското читалище, сама съм по назначение, но всъщност с мен са много хора, приятели, без помощта на които дейностите в него не биха се случили. В селото няма училище и центъра на културния и духовен живот е читалището. Трябва много да работиш и да получаваш много малко пари, това е основно когато си избрал да стопанисваш едно селско читалище. Средствата, на които разчитаме са повече от недостатъчни. Нашата годишна държавна субсидия е 1800 лева и ако трябва да го сравнявам с други читалища, разликата е че в големите градове се случват много неща, за кратко време. При нас се случват много неща, но много бавно и трудно. Трябва да работим, да не разчитаме на никого или само на съмишленици и приятели и да не си задаваме въпроси, като: Защо ми е да го правя? Какъв е смисълът?...”

А смисъл има и това е основната движеща сила в нашата история. После са и усмивките на децата, които идват събота и неделя в центъра и ентусиазма на Таня и Бети, които ни посрещнаха и бяха наши домакини през цялото време. След курса по керамика в детски център „Приятели”, където четирима малчугани, омазани до ушите с глина, под надзора на Бети Лазарова, разказват приказката за Косето-Босето, се местим на детската площадка, скътана в сянката на сградата. 

След минути там пристига момченце, което носи торбичка с книги за връщане в библиотеката, нетърпеливо да вземе следващите. На въпроса ми, какво връща, то отговоря „Ние врабчетата”. „Ако я няма библиотеката, откъде ще вземат книжки децата, а децата ни са най-важни. Затова и основните дейности са ориентирани към тях, читалището ни посещават деца от 2 до 15 годишна възраст. В Детски център „Приятели” те се чувстват прекрасно”, с гордост споделя за ползата от мястото Таня и продължава. „Има много хора, които ще кажат, че читалищата са отживелица. Аз ще им отговоря, че има нужда от читалища, особено в малките селца. Нашето е от добре развиващите се, то е на повече от сто години и в него има още много живот. Не говоря само за библиотеката и книгите, ако нещо в селото се случва хората идват първо тук да научат новината. В едно село, в което вече няма училище, а свещениците идват само за погребение, читалището е това, което събира хората.

Двата проекта в читалището се случват, щастлива съм. Децата идват тук и се чувстват добре. Но това, което най-много ме радва, е че третия ни проект „Предай нататък” събра толкова последователи. Хора, които напълно доброволно се включиха, дойдоха доведоха и свои приятели. Една добра енергия, която акумулира още.”

Човек може да се промени!

„Със спонсори е много сложно, но пък има хора, които с желанието си правят много. Идеята на проекта „Предай нататък” е чрез доброволен труд да почистим района на язовир Огняново. ФРГИ финансираха закупуването и поставянето на кошчета и контейнери, направихме и табели, а останалото свършиха хората. Открай време язовира се стопаниства от комбинат Кремиковци, но досега никой не е правил опит да го почиства. Когато започнахме имаше огромно количество боклук на най-невероятни места, не знам защо в България се случва така, че  колкото по-красиво е едно място, толково по-мръсно е. Хората от селото са възрастни, те казват това не сме го направили ние, защо ние да чистим. Наистина не са го направили те, това е дело на  рибари и такива, които идват около язовира, за да си почиват и да се забавляват и след това, като „благодарност” за доброто изкарване оставят боклук. Прекарват там известно време, възползват се от природата и след това си тръгват като „забравят” да си вземат бутилките от бира и памперсите. Миналата година в почистването на района около язовир Огняново се включиха над 100 човека. Хора с личните си автомобили извозваха чувалите с боклуци. Изнесли сме 400 чувала с боклук.

Табелите с надпис „Пази ме, аз съм твоя! С обич природа”, които бяхме сложили на различни места, сега са изпочупени, а някой са служили за мишени на запалени стрелци. Така е има и такива хора, но аз искам да виждам само доброто и позитивного, което остава, иначе е много лесно да загубиш вяра и посока. Аз не мога да си позволя, това да ми се случи. Помня само хубавите неща.”

Хората не са лоши поначало, всеки носи добро, но когато зависи само от него се страхува да го покаже. 

Аз знам, че няма да променя хората, които си изхвърлят боклука, но се надявам, че тези които сега растат, ще имат друго съзнание. Нещата стават много бавно, но ще се случат. Мотивира ме безхаберието, дори агресивното поведение на хората. Не казвам, че не ме боли, като видя счупена табела или открадното кошче. Защото знам, колко ми е струвало всичко. Но пък това ме кара да продължавам. Както се казва, „направи добро и го хвърли в морето, ако рибите не го видят Господ ще го види.” Доброто е най-важно, другото се забравя. 

Елеонора Гаджева, текст

Светослав Куцаров, снимка

Материалът е реализиран със съдействието на Фондация „Работилница за граждански инициативи„ (ФРГИ) и представя проекти, финансово подкрепени от фондацията. Ако искаш да научиш повече за работата на ФРГИ и да подкрепиш нейните каузи, посети: wcif-bg.org