Синопсис от Калоян Р. Пишманов
„Не съм сигурен, те са добри. Трябва да си добър за да летиш. Пътуваш много по света... насам-натам... искам да пътувам - да. Аз винаги гледам самолетите като минават над дома... Чудя се откъде идват, на къде отиват. Сигурно летят чак до Варна... то е мноого далече... леля Цеци е от там. Наско казва, че и неговата майка била от там. Не съм се качвал на самолет, ама много искам.”
Това са думите на Пламен. Той е на 14 години и е възпитаник на Дом за деца и юноши. Докато говорим в ръцете си държи и си играе с малък пластмасов модел на самолет. Мечтае да стане пилот, или поне някога да лети на самолет.
Самолетът играчка сме му дали ние, като предварително сме говорили с него и сме научили неговите мисли и разсъждения за живота, за бъдещето му и за мечтите. Познаваме неговият поглед. Нашата цел е да провокираме децата да мислят ежедневно за това какви искат да станат, какво искат да правят – за техните очаквания, планове и мечти, чрез нещо толкова малко и просто като една играчка символ, талисман която ние им подаряваме. Играчката ще се превърне в тяхното физическо измерение на идеята и мечтата, толкова важни и ценни за тях.
Ако имаш желание да направиш нещо с живота си, за да го постигнеш и реализираш трябва да го превърнеш в идея. След това да отдадеш нужното време на идеята да се превърне в мечта. Да те обсеби. Да мислиш за нея постоянно – всеки ден, всеки час. Със силата на мисловната си енергия и вярата да превърнеш мечтата си в реалност.
Тези деца имат нужда да вярват. Защото вярата е горивото на мечтите. Но не да вярват в някакви измислени религиозни системи, нито в нашето криво разпадащо се общество, нито пък във фалшиви категории като слава и пари. А да вярват в простички и истински неща: в това, че могат и трябва да правят добро; в това, че могат да бъдат щастливи; в това, че могат да бъдат нормални равноправни хора и преди всичко да вярват в себе си. Да вярват, че бъдещето им е в техните ръце. Да вярват, че могат и че са!
Ясно е, че животът на децата в домовете не е лесен. Бъдещето им крайно неясно, още повече ако те сами не мислят за него. Те имат нужда от мечти, от вяра и от упора много повече от другите хора, от нас - привилегировани, целунати от съдбата. Колко много по-лесно е когато имаш семейство, приятели, добро възпитание и етикет, елементарен авторитет в обществото поради добрия ти произход. Тогава да искаш е лесно, просто е да мечтаеш, когато имаш подкрепата и вниманието - толкова важни за един човек да се чувства нормален, силен, търсещ и действащ.
Този филм е една игра, едно кратко пътешествие в мечтите на децата от домовете. Изследване на тяхната собствена идея за бъдеще, ако такава съществува, а ако не провокация на тяхното желание необходимо, за да я изградят.