Полина Димитрова е учител по Математика в ОУ „Ал. Георгиев – Коджакафалията“, гр. Бургас. Завършила е Софийски университет със специалност Математика и Информатика. Избира призванието да бъде учител и няколко години по-късно любопитството й към роботиката и ползите, които открива за процеса на обучение на своите ученици, я провокират да се включи в програма „Роботика за България“ към Фондация „Работилница за граждански инициаиви“. Свързахме се с Полина, за да ни сподели за нейния опит с програмата, за хубавите емоции, за скъпите моменти със своите ученици. Ето какво разказа тя:

*Ако имате интерес към програмата, на следния линк ще намерите повече указанията за кандидатстване, в които ще научите как да се присъедините.

„За първи път чух за “Роботика за България” от колега на една от летните школи на УчИМИ и заедно с колегата Таня Сребрева решихме, че роботиката ще бъде интересна за учениците в нашето училище. Още същата година (2018 г.) кандидатствахме и бяхме одобрени.

Първото ни участие в надпреварата започна с един отбор – Robot-Ino, в състав от 5 ученици от 5 - ти и 6 - ти клас през 2019 година. Отборът се класира на финала в София в Дивизия Б и съответно заехме почетното 3 - то място.

През следващата учебна година 2019/2020, с подкрепата на училищното ръководство, успяхме да закупим още един комплект EV3 и сформирахме втори отбор – RoboCR, който беше съставен от 5 ученици. Така общия брой на децата, участващи в клуба по Роботика, стана 11 (към Robot-Ino се присъедини още едно момиче от 6ти клас).

Тъй като училището ни е до 7ми клас, в края на всеки следващ сезон трябваше да допълваме отборите с нови попълнения, след като част от участниците се преместиха да учат в гимназии. Общия брой на всички ученици, които са били членове на отборите по роботика са 17, като менторите държим на приемствеността между випуските.

Участията ни в Роботика за България до момента винаги завършват с призови места. Като Robot-Ino вече е в дивизия А, а RoboCR е в дивизия Б. Първото ни участие с първия отбор е най-запомнящото се, тъй като финала беше на живо и децата се насладиха на динамиката на състезнието, срещнаха се с други отбори, впечатляваха се от роботите и робо играта на по-големите ученици. Върнаха се вдъхновени да постигнат още по-добри резултати и да усъвършенстват играта и представянето си. Второто ни участие беше през 2020 година, когато финал на живо не можа да се състои, заради мерките за сигурност в ситуация на пандемия. Участваха и двата отбора и Robot-Ino зае почетното 3 - то място в дивизия А, а Robo-CR взе шампионската титла в дивизия Б. Децата бяха изключително щастливи, но и малко разочаровани, защото много искаха да отидат на живо на финала. През 2021 година участвахме за трети път и резултатите дори бяха по-добри и от предходната година. Robot-Ino зае 2ро място в дивизията си, а RoboCR отново бяха шампиони.

Подготовката за всяко едно задание е изключително динамичен процес. Въпреки че част от участията ни се провеждаха онлайн (през последните 2 години), в момента в който децата се върнеха на училище, се събирахме и работехме, когато можем и колкото време можем. Не беше необходимо да караме децата да идват само на уговорените срещи, те се разбираха помежду си и се уговаряха кога ще се събират, дори и ние менторите да не можем да сме с тях. В онлайн среда се случваше същото, онлайн срещи след училище, дискусии между съотборниците до късните часове на деня, споделяне на файлове, всеки отговаряше за конкретна задача в отбора, бяха си разпределили задачите. От миналата година като ментор се включи и г-жа Севил Иванова, която е училищния ни психолог и аз смятам, че тя беше необходимото звено, което да помага на отборите при възникнали казуси, помагаше им много с разпределянето на задачите, силните и слабите страни на всеки в отбора, научно-популярния проект и още много други неща.

За мен часовете прекарани с децата в подготовка за заданията ми носи изключително голямо удоволствие и разтоварване от ежедневните задачи. Аз също наравно с учениците си научавам нови неща, чета интересувам се, за да мога да им бъда максимално полезна със съвети. В началото на всеки сезон аз казвам на децата „Когато отидем на финал...“, никога до сега не съм използвала „Ако отидем на финал..“. Вярвам силно в тях и знам, че те могат да се справят с всичко. Изграждаме заедно характери и се борим заедно с трудностите, като си помагаме! А щастието и гордостта в очите на децата след финала са най-големият подарък и радост за мен.

Роботика за България отвори един нов свят не само за учениците, но и за нас менторите. Да бъдеш ментор не е лека задача, но щастието на финала си заслужава всяко едно усилие.

И ако някой не е открил причина в горните редове да започне това приключение, мога само да посъветам колегите да предизвикат самите себе си. Удоволствието от работата с децата и новите знания са най-голямата награда.

Тъй като тазгодишната тема на научно-популярния проект засягаше активността, отбор RoboCR реши да се включим в инициативата 5kmRun, което се провежда всяка събота в морската градина. Не съм тичала толкова километри от ученическите си години, въпреки че съм човек, който се движи активно и спортува редовно. Децата ме вдъхновиха и аз продължих да бягам всяка събота, когато можех. Беше наистина незабравимо преживяване.

Забавни ситуации от различните сезони не липсват. В един от сезоните, на полето имаше поставен пълнител на ароматизатор. Някой играейки си с него беше успял да го отвори и разлее, та целия кабинет по роботика седмици наред миришеше на Ocean fresh аромат.

Барнитата редовно изчезваха от полетата както и Марса, знаехме кой е виновника, но тя просто не можеше да устои на храна. Винаги имахме 2-3 барнита в резерва. Все още имаме пастет и бульони, които се шегувахме, че в края на състезанието ще похапнем дружно, но май срокът им на годност вече е изтекъл.

Докато бяхме в онлайн обучение се събирахме и играехме игри заедно. Skribblo беше най-забавната, защото един от нас трябваше да обясни предмет чрез рисунка. Имаше много шедьоври и най-различни предположения за обекта на отгатване.

Правили сме си коледно парти, събиране на отборите за края на учебната година с почерпка, музика и танци, празнували сме победи на официална вечеря в ресторат. Наистина незабравими, мили и скъпи спомени.

Силно се надявам тази година да успеем да сформираме още един отбор по роботика!"

Програмата „Роботика за България“ е насочена към обучение на ментори и създаване на отбори по роботика в концепцията на международното състезание за ученици FIRST LEGO League (FLL). Целта е да се стимулира интереса на учениците от 10 до 16 годишна възраст към науката и технологиите. Програмата се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“(ФРГИ), по идея и с подкрепата на развойния център на SAP в България.