Как да проведем успешна комуникационна кампания, свързана с „миграцията“ и „интеграцията“? Ако работата на Вашата организация е ангажирана с този въпрос и искате да създадете ефективна кампания, настоящата поредица с добри практики ще Ви помогне да си изградите по-добра стратегия. Поредицата представя фрагменти от Наръчник, изготвен по проект CLARINET*, по който Фондация „Работилница за граждански инициативи“ работи съвместно с няколко европейски партньори.
Известно е, че при стартиране на подобна кампания, трябва да изберете предпочитан комуникационен канал, който да Ви свързва с Вашата аудитория. Има обаче няколко общи елементи, които са основни за успешната, оказваща влияние, комуникационна кампания и ние ще разгледаме част от тях. Някои са основополагащи, други са просто предложения, които може да следвате или не, в зависимост от спецификите на Вашия случай. Може да комбинирате различните елементи, но не е нужно да използвате всички тях!
Днес ще разгледаме темата „Мигрантите като граждани“.
Като се има предвид важността на темата в обществения дебат в Европа в днешно време, говоренето за миграцията е както етичен, така и политически акт. Всички последни доклади на Евробарометър показват, че гражданите на ЕС считат миграцията за едно от най-сериозните опасения за обществото: „имиграцията и тероризмът са очевидно водещите опасения на равнище ЕС“, посочва Eвробарометър 88 (2017г.), докато Oбсерваторията на обществените нагласи по отношение на миграцията показва, че впечатляваща част от европейците имат отрицателни чувства към „имиграция на хора от трети страни извън ЕС”.
В своя статия за социалната комуникация на миграцията в Италия, Паола Пармиджани (2015г., стр. 4) обяснява, че широката общественост, медииният и политически отглас „се придържат към тенденцията да приписват преходни и временни характеристики на явлението „миграция“, като например временно присъствие. На имигрантите почти никога не се приписва ролята на „домакини“, те са обикновено „двойно отсъстващи“ лица (Саяд 2002), които не е необходимо да мислят за надежда за бъдещето или стабилност във „временно“ приемащата страна; непризнати присъствия, чиято история, опит и компетенции в живота са второстепенни; второстепенни хора, с ниско ниво на образование, съчетано през повечето време с ниска когнитивна способност, които са напуснали страната си, защото нямат никакви умения.” Нирмал Пулър (2004 г.) твърди, че мигрантите често се възприемат като “нашественици и окупатори на пространство”, от общество, което приема, че дадени лица са в естественото си право да обитават определени пространства, докато други не са.
Комуникационните кампании, които създаваме, трябва да работят точно в противоположната посока, като пределно ясно заявяват, че мигрантите са нови членове на приемната общност, като се показва на гражданите как да се изгради и приеме дългосрочна перспектива за тяхната интеграция, като се демонстрира, че колкото повече обществото инвестира във включването на мигранти, толкова по-лесно ще се затвори полезния кръг, където новодошлите правят своя положителен принос за обществото.
От друга страна, от основно значение е да се имат предвид някои от рисковете, които трябва да бъдат избегнати, като за насаждане на стереотипи.
Паола Пармеджани настоява, че комуникационните кампании по въпроса за интеграцията на миграните на пазара на труда трябва да избягват да ги представят, „като хора в състояние на вечна нужда или в ролята на ниско квалифицирани работници. По този начин, вместо да се деконструира създаденото колективно възприятие за мигрантите, крайният резултат би бил неговото преповтаряне, като по този начин мигранта се принизява до един определен стереотип.”
Вместо това авторът, подчертава силата и потенциала на кампаниите за повишаване на общественото мнение, които представят бежанците като „хора като нас“ (професионалисти, учители, художници, учени, работници, фермери), с тази разлика, че те са били принудени да избягат от домовете си, от земята си, от своите близки, поради война и преследвания. Хора, които ако са интегрирани в нашето общество, могат да допринесат за икономическия, културния и социалния му растеж и които могат да дадат престиж на страната, в която им се дава възможност да изразят себе си.”
Избягвайте стереотипите
Опитите за създаване на противопоставящо се повествование на разбирането на мигрантите като заплаха, може да ни отведе в другата крайност на също толкова стереотипно описание на “добрия мигрант” – добър, защото тя/той може да бъде интегриран и да е „приемлив/а“ според приемащото общество. Както се подчертава от авторите на есета, съдържащи се в антологията „Добрият имигрант“ (2016г.), това води до постоянното безпокойство на цветнокожите, които оправдават своето място, за да покажат, че „те са заслужили своето място на масата”.
Примерни кампании, реализирани в рамките на проект CLARINET.
• Presentation of Welcome Guide ¡Hola!
• Teile keine Vorurteile (Give Prejudice no Chance)
• What you need to know about me: 8 stories 8 faces from Lustenau
• The digital information platform for refugees in Vienna
• Integra
• I am a stranger until you get to know me
• Flight Control – Minority Radio Show
• Mi Impegno a Parma – L’integrazione vincente
• Migration(s)hintergrund zusammenleben: vordergrund
• Migrants with Irregular Status in Europe: Guidance for Municipalities
• DIALOG 2019 – Salzburg’s Approach to Integration
В следващата статия ще разгледаме темата „Разказване на истории“. Всички статии от поредицата можете да намерите на следния линк.
*Проект CLARINET има за цел да повиши осведомеността относно приносa на мигрантите към обществата на ЕС сред гражданите на Съюза. Проектът се ръководи от Община Лампедуза и Линоза, която си сътрудничи в многостранно партньорство със 7 други местни власти, разположени в гранични райони (гранични РП), 9 организации на гражданското общество (НПО), базирани в 8 държави от ЕС, и 2 международни мрежи. В България проектът се изпълнява от Фондация „Работилница за граждански инициативи", в партньорство с Община Бургас.