Програма „Роботика за България“ подкрепя учители, които искат да провокират интереса на учениците си към науката и технологиите, както и да развият уменията си като ментори на отбор по роботика. 

Представяме ви Донка Симеонова. Тя преподава информатика и информационни технологии повече от 20 години. През последните 8 от тях, вдъхновява следващото поколение ИТ специалисти и изследователи от Природо-математическата гимназия в град Русе. Правилният алгоритъм за ефективност от образователния процес, открива в извънкласните форми на обучение. През 2015 г. създава училищен Клуб по роботика. От същата година заедно с Даниела Иванова, преподавател по физика и астрономия в същото училище, стават един от 17-те менторски екипа в пилотното издание на програма „Роботика за България“. Почти в самото начало среща още един съмишленик в лицето на друг неин колега - Снежана Тодорова, учител по информатика и ИТ. Двете заедно продължават както работата с отборите по роботика, така и с реализирането на допълнителни иницативи в помощ на младите изследователи. Една от тях е Русенският фестивал по роботика.

1. Г-жо Симеонова, с колко ученици започнахте заниманията по роботика и с колко работите в момента?

През първата година на работата ни по програмата сформирахме два отбора, общо 10 ученици – отбор TheForce и отбор RoboTeam. През втората година на програмния период се сформираха още 3 отбора - RoboDuty, Ruse Botmakers и Golden Warriors. Общия брой участници в отборите стана 26 ученика в от 5 до 10 клас, разпределени в 5 отбора. В отбор RoboDuty включихме двама силно мотивирани ученка от друго училище.

2. В резултат от какво е това увеличаване на броя на участниците и съответно на отборите и как се работи с толкова много ученици?

Участието в отбор по роботика е изключително интересно за учениците. Първите, които се включиха споделиха какво правим в отбора по роботика и така привлякоха свои съученици. Допълнителна мотивация са и състезанията и фестивалите по роботика, на които участваме. Заниманията ни започват през месец ноември като отделяме по три астрономически часа всяка неделя. Работата на отборите по програмата включва предаване по график на решенията по 4 задания в отделните направления – Робо игра, Робо дизайн, Изследователски проект и Екипна задача. По време на занятията отборите работят по конструирането и програмирането на роботите за отделните мисии, правят проучване по дадената тема на научен проект, обсъждат и формулират решения. Конкретно и през двете години работихме интензивно върху уменията за работа в екип. Всичко това е много интересно и вълнуващо за учениците, и най-вече полезно.

3. Какви са ползите за учениците от заниманията им по роботика?

Участниците получават признание и удовлетворение от свършената от тях работа. Отборите ни имат редица отличия в различните направления на състезанието. На първия фестивал по роботика през 2016 г., организиран в рамките на програмата двата отбора се представиха отлично. Отборът „TheForce“ завоюва второ място в програмата „Роботика за България“ след отлично представяне в четирите направления - „Робо дизайн“, „Отборна игра“, „Изследователски проект“ и „Робо игра“ . Отбор RoboTeam впечатли всяко жури с креативността си и силния екип и заслужено спечели отличия в направленията. През 2017 г. участвахме с 5 отбора в регионалната инициатива - Русенския фестивал на роботиката, там също бяхме отличени в челната тройка в отделните направления. Пак през 2017 г. отборите взеха участие във втория Фестивал по роботика, част от програмата. Отборът „RoboDuty” се класира първи и спечели призът ШАМПИОН, „Ruse Botmakers” се класираха ВТОРИ, а „TheForce” заеха ТРЕТО място. Всички победители получиха и парични награди, за да подпомогнат заниманията си с роботи. За националния кръг в София се класираха 24 тийма от цялата страна, като най-много класирани отбори от едно училище са на Русенската профилирана математическа гимназия.

4. Какво научават учениците чрез участието си в отбор по роботика?

Благодарение на участието си в отборите по роботика, учениците получиха нови знания и умения по предмети, които традиционно се схващат за трудни и неразбираеми, като математика, физика и информатика и комплексното им приложение в проектно базирана подготовка. В отборите се включиха равностойно и момичета, които традиционно нямат увереност в знанията си и уменията в тези области.

Заниманията ни по отделните задания дадоха тласък в развитието на абстрактно-логическо мислене, интелект, въображение. Участниците в отборите изградиха ценни умения за работа в екип – лидерството, как да се комуникира в отбора, разрешаването на проблем чрез изслушване на чуждото мнение и способността да намират общо решение. Умение за избягване и разрешаване на конфликти, изграждане на доверие, управление на времето, умения за преговори и т.н. В работата си по изследователски проект, при проучване на проблем, учениците се научиха да използват разнообразни източници на информация и да обработват различни видове информация. Научиха се да проучват за съществуващи решения и да формулират своя идея в принос на решаването му. При представяне на идеята си децата дадоха пълна изява на своята креативност и артистичност.

В работата си в отбора по роботика всеки участник имаше възможност да израсне с житейски умения – дисциплина, упорство, постоянство, уважение към себе си и към противника, удовлетворение към собствените си постижения. В своя отбор ученикът допринася за успеха със силните си страни и в отборът той може да разчита на подкрепа при трудни за него предизвикателства.

5. А какви са ползите за Вас?

Още от самото начало ние като ментори имахме нужда от ментори, които да ни съветват, да ни покажат ритъма на работа, който трябва да спазваме за да изградим успешни екипи. Имахме нужда от ментори, които да ни насочват в спецификата на подготовка в отделните направления. Програмата много ни помогна да развием менторските си умения. Ролята на ментора в отбора по роботика е много по-различна от тази на преподавател по роботика. Менторът не преподава начини за решаване на даден проблем, дори не извежда готови решения. Самите ние не знаем решението на зададените задания и нашите ученици знаят това. Експериментирането e основен начин за приемане или отхвърляне на дадено решение. Много пъти тъкмо то доказва перспективата на иначе на пръв поглед невъзможно решение. Ние като ментори по-скоро напътстваме работата на отбора, като спомагаме в различни дейности, като избиране на капитан и подпомагаме неговата работа в отбора и т.н.. Относно конструирането и програмирането на роботите, насърчаваме отборите в обучението им в различни форми – онлайн курсове, самообучение чрез материали публикувани в интернет, връзка и комуникация с други отбори. Това изисква и самите ментори да използват същите ресурси за обучението си, но не изисква от тях да обучават учениците на роботика.

6. Как програма „Роботика за България“ Ви подкрепи да постигнете тези резултати?

Освен оборудване за създаването на отбор по роботика, получихме и изключителна подкрепа от екипа на програмата. По време на работата си по програмата разчитахме много на подкрепата на екипа на SAP – Марин Шаламанов, Петър Петров и Моника Ковачка- Димитрова. Много полезни са материалите, които ни бяха подготвили, за да ни запознаят с работата, която предстои. Онлайн курсът, който подготви Марин Шаламанов в платформата https://open.sap.com/courses/lmr1-bg „Роботика с LEGO Mindstorms“ също беше много полезен. Самите задания бяха формулирани точно и ясно. Изключително лесно се осъществяваше комуникацията с екипа на SAP, а и между отделните отбори чрез фейсбук групите на Роботика за България. Получавахме бързи отговори от екипа на програмата като ментори, а учениците имаха обратна връзка на своите въпроси по заданията. Поставянето на крайни срокове за предаването на отделните задания действаше много дисциплиниращо за планирането и изпълнението на отделните дейности по подготовката на отборите.

Включи се в конкурса по програма „Роботика за България“ тук.