Поредицата #15годиниФРГИ продължава с разказа на Евелина Германова. Тя е на 15 години и е един от 30-те младежи от три кюстендилски училища, които се учат да разрешават безнасилствено конфликти. Евелина и останалите участници посещават редовно тренингите и дискусиите за толерантно общуване, споделяне и разрешаване на конфликти без насилие в рамките на проект „Животът е сцена“, разлизран от Сдружение „Дебют“, Кюстендил по програма „Дъга“ 2011 – 2013 на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с финансовата подкрепа на Фондация „ОУК“ и Фондация „Велукс“. Съществуват много видове уроци, когато чуем думата „научих” повечето от нас я асоциират с училище, но не и аз. По-важните уроци са тези, които животът поднася. Тези, които учим цял живот, по трудния начин. Нормалният учител преподава, по-добрият учител демонстрира, а най-добрият учител вдъхновява. Аз намерих своето вдъхновение в проекта „Животът е сцена”. Всеки етюд ме караше да се замисля и всяка реплика ме караше да внимавам какво говоря в истинския живот. Научих, че трябва да се наслаждавам на младостта и че трябва да използвам всяка дадена ми възможност. Научих се да разбирам повече хората, с които общувам. Близки, приятели, познати и непознати. Няма значение – всеки носи своите белези, всеки е бил разочарован и много често, общувайки, той показва тези белези. Затова е важно да разбираме човека, който стои срещу нас. И ако понякога се държи агресивно с нас, това не означава, че трябва да му отвръщаме със същото. Напротив, най-малкото, което можем да направим за него е да го изслушаме. Ако можем да му помогнем – още по-добре. А понякога и самото изслушване е помощ. Помощ да разбере себе си по-добре. Участието ми в проекта ми помогна да разбера всичко това. И не само - разбрах, че за да превъзмогна страховете си, всеки ден трябва да правя по нещо, което ме плаши. Научих, че няма нищо лошо в това да не знаеш какво искаш да правиш с живота си. Най-интересните възрастни хора, с които се запознах, също не са знаели какво искат от живота, а точно това ги е направило уникални личности. Животът ще ми поднесе изненади. Може би ще се омъжа, може би не. Може би ще имам деца, може би не. Може би ще се разведа на 35, може би ще танцувам патешкия танц на 50 годишнина от сватбата ми. И все пак, каквото и да стане, човек не бива да надценява или подценява твърде много. Научих, че тялото е най-важният инструмент на един актьор и че не трябва да се страхувам, какво мислят другите за него. Разбрах, че нищо не е вечно, че приятелите идват и си отиват, но има няколко човека, които винаги ще бъдат до теб. Независимо от всичко, тях не трабва да изпускам. Осъзнах, че всяко лице, което срещам по улиците, разказва своята история и съдържа своята болка и тъга. Научих, че сърцето ми винаги ще бъде духовен компас, в моменти на тревога. Животът не се състои от чакане бурята да отмине, а от това да се научиш да танцуваш под дъжда. Затова се надявам, сега, след като получих тези ценни уроци, да изживея остатъка от живота си на пълни обороти. И запомнете от мен – „По добре е да изгориш, от колкото само да тлееш”. Автор: Евелина Германова, участник в проект „Животът е сцена“ на Сдружение „Дебют“, Кюстендил Повече за проект „Живтоът е сцена“, вижте тук. Повече за програма „Дъга“ -тук.