Огънят в камината бумтеше. Сухите съчки шумно пукаха, възпламеняваха се, и мигом се превръщаха в огнени въгленчета, които по-късно бавно тлееха и образуваха жарава. Дядо Петър сръчно разравяше въглените, добавяше тънки дръвца, а в тишината пукота им беше завладяващ. Тихо е в дома на възрастните хора. Но днес, те ще посрещнат в къщи куп малки дечица, които ще се учат да месят хляб. Очакваха да дойде и фолклорната група. Рано сутринта баба Пъша започна с приготовленията. Извади от килера нощвите, почисти ги, покри ги с тъкан месал и ги сложи на масата. Отся със сито от най-хубавото брашно, което имаше, и го изсипа в нощвите. Още предишния ден бе приготвила кваса за хляба. Набра хмел, свари отвара от неговите шушулки и запари царевично брашно. Получи се хубав квас, с който да замеси и научи децата да правят домашен хляб. Премени се баба Пъша, облече пошивана риза, върза пищимал и пъстра тъкана престилка. Прибра белите си коси и забради копринена кърпа. Подвикна на дядо Петър да донесе връшника, че да е под ръка когато дотрябва да се пече хляба. Слънцето грееше, а лозниците на двора хвърляха пъстра сянка. Все още зелените гроздове висяха надолу и украсяваха асмите. По чакълената пътечка важно-важно се разхождаше котарака Писан. Откъм кокошарника се дочу кукуригането на петела. В този момент двора се огласи от весели детски гласчета. Пристигаха момиченцата, които днес баба Пъша ще научи да месят хляб. Всички бяха превъзбудени от предстоящите вълнуващи преживявания. Възрастното семейство посрещна децата и те се настаниха около голямата маса. В този момент пристигнаха и жените от фолклорната група, нагиздени с пъстри народни носии и китки в косите. Баба Пъша сладкодумно разказваше на децата какво ще правят с брашното, как ще стане тесто, и как после ще се опече питката, както и как накрая всички ще я опитат. След като успя да привлече вниманието им, тя се поинтересува дали някой се е опитвал да меси пита. На всички деца щеше да им е за първи път и затова много се вълнуваха. Баба Пъша отви нощвите, показа им отсятото брашно и им разказа как е приготвила кваса. Направи кладенче, а едно от децата изсипа шупналия квас в средата му. Добавиха и малко сол. Подаде дървена лъжица на друго дете и му обясни как да бърка, за да се получи гъста каша. Наобиколили нощвите, децата надничаха с любопитство и гледаха как от брашното се образува тесто. След като бабата сръчно го омеси, дойде ред всяко дете да се пробва със собствените си ръчички да меси. Много смях и веселба предизвикаха залепналите с тесто ръчички, които бабата умело изчисти като добави още брашно. Тестото беше вече готово. Баба Пъша донесе приготвената тава за печене, черна, кръгла, с вълнообразни краища отстрани. Помаза я с мазнина и децата сложиха питката в нея. Старата жена им показа как да я притиснат, за да бъде равномерно разпределена в тавичката. Завиха я с тъкания месал и оставиха на топло до камината за около час да втаса. Жените от фолклорната група запяха обредна песен , а децата подеха народните мелодии. Дядо Петър добави нови дръвца в камината, че да се образува жар за печенето на питката. Междувременно бе дошла и съседката баба Райна. Чула детската глъчка и дошла да види какво става у комшиите.Тя имаше крава и носеше пълна кофа с прясно издоено мляко за децата. Докато да втаса тестото за питката, баба Райна показа на децата как се прави домашен кашкавал от краве мляко. Изсипа прясно издоеното мляко в голяма тенджера и го сложи на печката да се свари. Децата я наобиколиха и гледаха с интерес как млякото образува малки балончета и пухкава пяна. Баба Райна разказваше на децата, че е най-важен моментът, в който млякото се пресича с лимонена киселина и сол, за да стане кашкавалената смес. И момента дойде. Млякото завря. Едно от децата добави към млякото лимонена киселина. Друго добави 4 супени лъжици сол, а бабата непрекъснато бъркаше с голяма лъжица. Колкото повече вреше млечната смес, толкова по-добре се пресичаше. Трябваше да се свали от огъня, да се охлади малко, след което да се отдели кашкавалената смес от течността. Весело беше. Децата пееха наравно с жените. После бабата взе подходяща марля и цедка, и с помощта на децата прецедиха и оформиха кашкавала. Сложиха го на хладно, за да се стегне. Баба Пъша отви тавата с питката. Беше добре втасала и готова за печене. Даде една вилица на децата и им показа как да надупчат и нашарят питката. Дядо Петър разрови огъня в камината като издърпа въглените в единия край. Постави тавата с питката. Покри я с връшника и посипа топла пепел и жар отгоре, че да се опече. Отново всички запяха песни. Не след дълго дядо Петър повдигна връшника и видя, че питката се е опекла. Извадиха я от пещта и я покриха с кърпа, че да „обиколи нивата”. Дойде и най-вълнуващия момент за децата –да опитат топла питка с пресен кашкавал. Старите жени разчупиха на децата дъхавата погача. Топла пара се издигаше , а мириса на прясно изпечено тесто беше завладяващ. Разрязаха и кашкавала на малки парченца. Ароматът и вкусът на домашно приготвените храни беше неописуем. Децата лакомо поглъщаха вкусните хапки. Едно невероятно преживяване , една невероятна среща на поколенията, едно невероятно предаване на традициите на младото поколение. А вкусът ?... Това е „Вкусът на детството – хляб, мляко и песен – за векове”. Автор: Димитринка Гетова НЧ „Зора 1990”, с. Победа Публикуваме разказа в рамките на кампанията #15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ. Разказът е вдъхновен от проект „Вкусът на детството – хляб, мляко и песен – за векове“, реализиран по програма „Живо наследство“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). От създаването си до сега ФРГИ е подкрепила над 1 100 организации, като средствата за тяхното финансиране надвишават 5,5 милиона лева. Към тях малко над 2,5 милиона лева са привлечени от местни дарители. #15историиЗаУспеха има за цел да покаже какво стои зад тези цифри.