Всичко започна през 2002 година. Една година след създаване на Сдружението ЦУРОТ. Нямахме финансова възможност да издаваме бюлетина си - „онова зелено вестниче”, за което тетевенци казваха, че само от него научават хубави новини. В този момент ФРГИ предлагаше да удвои сумата, която ние успеем да съберем – чрез дарения, събития или по какъвто и да е друг начин, за дейност, която искаме да развиваме. И решихме да участваме. И организирахме мач – истински мач, на големия стадион - между местния футболен отбор на „Олимпик” и „Щур- Арт” – сборен отбор на артистичните личности на Тетевен – музиканти, певци, танцьори, артисти. Забавлението беше неповторимо – и не само за публиката! От смях на геговете, които правеха на терена „щураРТците”, момчета на Олимпик не можеха да ритат топката. И не беше само забавлението! И не само спасихме „онова зелено вестниче” – ФРГИ ни финансира тогава с 1600 лева и продължихме да го издаваме още, и още години след това! Най-важното беше, че ние повярвахме, че заедно можем да направим много хубави неща, че с приятелите е винаги по-интересно. И ФРГИ ни даде нова възможност - ЖИВО НАСЛЕДСТВО! Човек е истински жив, когато е жива неговата душевност. Затова решихме, че трябва „да съживим” душите си. Наследството, което имаме – културно, историческо, занаяти, човеци - изследвано, записано и обновено, не само може да бъде запазено, но и интерпретирано в живота ни - сега. И обединихме всичко това в проект “ЧЕТИРИТЕ СЪБОТИ НА ТЕТЕВЕНЕЦА» Защо Съботи? Защото Съботата е денят, в който тетевенецът, поколения наред, посвещава на семейството и фамилията си. Това е денят, в който цялото семейство излиза заедно - да се срещне с приятели и познати, да изпие едно кафе, да погледа хората, да напазарува. Не без значение e, че и хората от селата на общината не пропускат да посетят в съботния ден общинския център. Съботата е и денят, в който и туристите в района излизат в централната част на града, очаквайки да намерят интересни занимания и срещи. С проекта искахме да създадем годишен празничен цикъл за Тетевен, в който да се обхванат и слеят светски и обредни празници, да се проучат, запишат и възродят за нов живот характерни за територията дейности, а тези СЪБОТИ да станат място за представяне на произвежданото в Тетевен, на направеното от занаятчии и предприемачи, да създадат допълнителни атракции за гостите на града. Да бъдат неповторими в повторението си. Измислихме си лого – като слънцето над Тетевен, като Балкана, обгърнал от всички страни града, като синьото небе над него - защото трябваше да разпознават Съботите! И се започна! С празник за лятото – Празник на малината. Производството на малини е една от основните дейности в тетевенско. Имаше малини, имаше истории за малини, стихове за малини, състезания с малини. Имаше производители на малини, правещи сладко от малини, ядящи малини, носещи малини... Имаше около 300 души на площада – МАЛКО! Сбъркахме ли някъде?! Какво пропуснахме?! Какво не направихме?! За какво не се сетихме?! – обсъждахме, спорехме, да си го кажем - даже и до караници стигахме. Но нямаше време. Идваше есента. Трябваше да подготвяме празника. Нямахме никакви съмнения, че празникът трябва да бъде на Първи ноември – Денят на Тетевен. Искахме да направим празник, различен от традиционните доклади, стихове и програми. Искахме духът на тетевенци от Първи ноември 1877 г. (тогава градът е освободен от турско робство) да се върне отново в Тетевен. И успяхме. Площадът се напълни с конниците на полковник Орлов – освободителят на Тетевен! Но най-вълнуващият момент беше появата на двамата, заточени по делото за Арабаконашкия обир тетевенски първенци, Петко Милев и х. Станьо Врабевски (такава е и историческата истина – след като избягват от Диарбекир, двамата се връщат в родния си Тетевен, точно на този ден) През цялото множество на площада (вече не бяха малко) се понесе като въздишка на изненада и възторга от случващото се. Сякаш отново бяхме 1877 година. Бяхме единени, бяхме щастливи, бяхме свободни! И тетевенска сватба се разлюля на площада - двамата първенци се договорили ако се върнат живи в града да оженят децата си... Вече ни вярваха! Вече ни търсеха! Започнахме екип от 7 души – станахме повече от 20 организатори! - участниците над 100, а зрителите..... с всеки празник все повече. Зимният празник! – Никулден. Казан сьс саламура[1] се разля в събота – на Никулден - на площада в Тетевен. Имаше тържествена заря проверка на рибари, тайни рибари-бракониери, именяци, местни речни дарове, неосъществени морски капитани, «лапачи» на риба... Негово Рибочество – Павлин Мряната приемаше парада. Кандидат-рибарите бяха посветени в занаята от Негово Величество – Речният цар. Около всичко се изливаше продуктът на местната фирма за производство на божествената амброзия – тетевенска сливовица. Имаше музика, имаше веселие имаше състезания. И всеки закачи нещичко на рибарската кукичка. Пролетният празник?! Пролетта в Тетевен винаги се свързва със зеленото «хванахме се за зеленото» - оцеляхме и тази зима. Първа се подава копривата и тетевенката приготвя от нея страхотни ястия. Знаете как жари копривата! Бихте ли влезли доброволно в «коприваха»?! Е, ния влязохме и брахме коприва, и приготвихме ястия, с които нахранихме на площада над 1000 души - яхния от коприва по тетевенски и просеник. Но пролетта е и рай за иманярите. Разтварят се старите карти, търсят се «нишани» и се тръгва .... Голямото предизвикателство на празника беше надпреварата за купата ОВЧААР. На финала стигнаха отборите на иманярите и на бизнес дамите. То бяха заклинания по терена, то бяха обществени поръчки за най-точно целещи вратата топки, то бяха металдетектори и блиндирани автомобили... Не може да се опише. Трябва да си на площада при тези над 1000 души, за да съпреживееш всичко! С това трябваше да приключим проекта, но... Бяхме набрали инерция, имахме приятели, съмишленици и продължихме – Игрите на баба и дядо, Празник на тиквата... И тази година ще има летен празник – празник на тетевенската саламура. Но може би най-ценното, това което остана не само като преживяване, снимки и спомени, беше издаването на книгата «Живо наследство». Над 500 страници и повече от 10 часа видео материал. Хора, които вече ги няма - Да е светла звездата им! – споделиха с нас всичко, което знаеха за тетевенските празници, за занятите, за оброците и оброчните камъни, за изворите и чешмите, за тетевенската къща... Писахме и записвахме, снимахме, попаднахме на истински съкровища. Нямахме претенции да бъде изчерпателна, защото един човешки живот не е достатъчен да осмисли и пресъздаде това, което е творено поколения наред! Книжката и във всички читалищни библиотеки, учителите я знаят и препоръчват на децата да четат, да не забравят миналото, да научават за предците си... „Една частица от земната корица” – така тетевенци определят своята територия. И тази частица е най-красивата част на Балкана – земята на утринното светло слънце. Тук слънцето грее по-силно, небето е по-близко, въздухът е по-чист, а водата бистра и студена. Сгушил се между побратимите Петрахил, Трескавец, Червен и Острич, изпънал се лениво покрай Вита, далеч от пътища и магистрали, Тетевен пази духа на възрожденските градчета – не показно и демонстративно, а дълбоко в душата си. И днес тук гасят въглени против уроки, женят се на „нова свящ” и се лекуват с билки. Ако не беше Фондация „Работилница за граждански инициативи”, може би пак щяхме да запазим историята и наследството си. Но нямаше да съпреживеем празниците, нямаше да измъкнем онези въгленчета от богатото ни минало, които палеха в нас въображението, събираха приятелите, будеха желанието да направим още, и още, и още ... Питаха ни «откъде знаехте, че ще се хареса на хората?» Не знаехме! Но се надявахме и вярвахме! - защото всеки иска да има приятели и да изживее с тях нещо незабравимо.И създавахме приятели! Всичко това стана възможно благодарение на ФРГИ! [1] ТЕТЕВЕНСКА САЛАМУРА – характерна с приготвянето си рибена чорба – достатъчно люта, достатъчно кисела и достатъчно солена, която е неразделна в употребата си от тетевенската сливова. Истинската саламура трябва да отговаря на три условия – много солена, много кисела и много люта. Ако след третата лъжица по челото няма пот и не се сърба шумно, означава, че липсва някое от условията. Саламурата не вреди на болните от гастрит, язва, колит и други стомашни болести.

Автор: Люба Дочева Тетевен - 21.06.2016 г.