Елеонора Гаджева, текст Красимира Чахова е родом от Сунгурларе, живее и работи в Стара Загора. Омъжена е и има трима сина. Работи като мениджър във фирма „Чахов” ООД и на доброволен принцип в няколко организации. Председател е на съвета на дарителите на ОДФ Стара Загора, председател на контролния съвет на ТПП Стара Загора, председател на СК „Ракета”, в управителния съвет е на клуб по лека атлетика „Берое” и отговаря за международната дейност в Бългаска федерация лека атлетка ветерани. Спортува, занимава се активно с лека атлетика и участва в състезания за ветерани. Преди месец се завърна от олимпийски игри, които се проведоха в Торино с пълен комплект медали – златен, сребърен и бронзов. Сега разговорът ни с нея е на пистата на дарителството и добрите хора. Разкажете за каузите, за които сте дарявала? С дарителство се занимавам още от 90-те години. Тогава популярно беше различни фондации да обикалят по домове и офиси, за да събират пари. В последствие реших, че е по-добре лично и на място да правя даренията, за да съм сигурна, че отиват по предназначение и за кауза. С течение на времето започнах сама да иницирам каузи и да работя активно за тяхното успешно реализиране. Аз и семейството ми през годините сме дарявали и подкрепяли не една и две инициативи. Дарихме нов купол и 100 кг. камбана на църквата в село Богомилово. Подпомогнахме лечението на болно дете. Правила съм дарение за изработване макет на възрождeнска Стара Загора, за закупуване на нови книги от библиотека „Родина“, на Регионалния исторически музей.  По моя инициатива в Стара Загора се проведе първото в България благотворително масово бягане като с набраните средства изградихме фитнес на открито. На семеен празник в началото на годината вместо подаръци гостите ни оставяха пари в специално създадена кутия. Предварително бяхме взели решение, че със събраните средсва ще подкрепим проект представен на Дарителския кръг. Подкрепяме домове за деца лишени от родителска грижа,  клуба по лека атлетика, футболен клуб „Траяна”. С изцяло лични средства - наши и на съмишленици построихме игрище за мини футбол в село Богомилово. С наш приятел изградихме и подарихме първата нова къща след наводненията в село Бисер. Какъв е размера на даренията, които сте правила и каква е обратната връзка за изразходваните средства, която получавате? Не мога да конкретизирам, но за всички тези години, сумата надвишава 100 000 лв. Според мен дарителството не се мери само с предоставяне на финансови средства. То може да е под формата на материално имущество и доброволен труд.  Понеже е обвързано с ресурси, колкото повече ресурси има един човек – както материални, така и образователни, а и социални контакти, толкова повече възможности има да дарява. Мислите ли, че дарителството е признак за зряло гражданско общество? Даряването и гражданската активност са важен компонент от развитието на едно общество, то въплъщава в себе си не само даването на пари, а споделяне на ценности, обща визия и решения и насочване на ресурси в дадена насока и за определена кауза. Като цяло обществената среда в България може да се определи като срав­нително благоприятстваща развитието на гражданското общество. Все още съществуват проблемни сфери, като бедност, корупционни практики и нере­формирани сфери на човешкото развитие, като здравеопазване, образование и социална политика, проблеми в съдебната система и в ефективността на пуб­личната администрация, които „спъват“ развитието на устойчива среда и формирането на зряло гражданско общество. Вероятно поради тези причини  България е на едно от последните места по индекс на развитие на гражданското общество. От друга страна пък участващите в благотворителни кампании са много повече отколкото броя на членуващите в партии, синдикати, неправителствени организации. Трябва ли гражданите да „запълват дупките“ в системата като даряват лични средства? Дарителството не е в състояние да замести грижата на институциите за обществото. Факт е обаче, че в България парите на дарителите все още отиват главно за спасяване на живот, за осигуряване на лекарства, покрив или дори храна на нуждаещите се. Обикновеният българин прибягва до благотворителност, за да замести държавата, защото тя отсъства дори в сфери, които са свързани с физическото оцеляване на гражданите. Хората в нужда също все повече разчитат на дарители вместо на държавата за помощ. Държавата трябва да си свърши работата в здравеопазването и социалната сфера, така че парите на благотворителите да отиват преди всичко за каузи в областта на духовността и подпомагане на таланти, а не за оцеляване. Това обаче е в сферата на добрите пожелания. Кой трябва да се грижи за положителния образ на дарителството? Всички заедно – държавата, гражданските организациите, компаниите, ние гражданите.  Държавата трябва да се погрижи за създаването на реално разписани стандарти, правила и критерии. Гражданските организации да работят на светло и да има прозрачност в дейността им, да излъчват достатъчно ясни послания. Компаниите да реализират повече социално отговорни политики. Гражданите да бъдем по активни – всеки един от нас би могъл да намери начин, по който да бъде полезен. Както споменах дарителството не се измерва само с финансови средства. Разкажете история свързана с благодарност или коментар? През 2008 г се навършваха 20 години от неподобрения и до днес световен рекорд на  100 м. с препятствия  поставен от Йорданка Донкова на стадиона в Стара Загора. Реших, че е крайно време този рекорд да бъде овековечен с поставянето на паметна плоча пред входа на стадиона. Получих необходимото одобрение и разрешение от общината, поръчах и заплатих изработката и монтажа на плочата. Водила съм се от идеята, да покажем на Йорданка Донкова, че не е забравена, че продължаваме да я ценим и уважаваме не само заради нейното постижение, но и като човек и личност, като пример за висок спортен дух. По този начин исках да отправя послание, че големите усилия, лишенията и всеотдайността си струват - всяка минута, всяка пробягана стъпка, всяка капка пот и всяко пропуснато развлечение. Не може да се опише с думи, чувството след дарението. Това е особено усещане на духа. Както не бих могла да опиша силно развълнуваната от топлото посрещане Йорданка Донкова, която сподели, че никога не си е представяла, че това ще се случи. Защо набирането на средства се приема по-често с предпазливост от обществото? Гражданите като цяло не се доверяват на различните организации, заради компрометиран от различни скандали имидж, невъзможност да се отговори на обществените очаквания, съмнения за корупция и близки отношения с властта. Доверяват се на медиите и институциите като инициатори на кампании, а не на организациите. Именно възможността да се онагледи по каналите на медиите или определена публична фигура да застане зад кампанията се оказва решаващ фактор за легитимиране. Хората даряват за ясни и разбираеми каузи. Трябва ли дарителския акт да е анонимен? Това е въпрос на личен избор. Аз също не винаги съм афиширала всичките си дарения. В някои от случаите не съм искала публичност и гласност. В други пък съм искала да дам личен пример и да увлека и други хора след себе си. За жалост все още има хора, които даряват само, за да си направят реклама.