Елеонора Гаджева, текст Как да познаваме и разбираме себе си, да търсим начини за хармонично съществуване с околните и да приемаме поводите за подкрепа – това са важните въпроси свързани с участието ни в изграждането на здраво гражданско общество. Част от отговорите им намерих в разговора си със Станислав Георгиев, номиниран за наградата „Заедно 2013“, Индивидуален дарител с кауза. Представя себе си, като жител на тази планета, който иска да изживее живота си смислено чрез реализация на потенциала си и добавя: „Имам 4 прекрасни деца, изключителна съпруга и много добри хора около себе си. В момента живеем в Румъния, където работим от 6 години. Смятам, че всички ние сме свързани в по-широк план“. Разкажете повече за проектите, които сте подкрепяли? По струкуриран и систематичен начин подкрепата ми за различни проекти започна  преди 12 години, когато доходите ми нарастнаха и получавах повече, отколокото ми беше необходимо. Участвали сме в редица проекти: създаване на социално предприятие, подпомагане на талантливи деца, възрастни хора, хора с умствени увреждания, социална адаптация на млади хора, палеативни грижи за болни в терминален стадий. Прякото дарение е една от началните форми на социална ангажираност. Всеки ден ни се предоставят безкрайно много възможности да бъдем полезни на другите. Въпросът е какво правим и с каква мотивация. Мислите ли, че дарителството е признак за зряло гражданско общество? Определено. Това е индикатор за степента на развитие на индивидуалното и колективно съзнание, което на високите нива означава грижа за другите, отдаденост на по-големи от материалните цели. По оценка общата сума на годишните дарения в България (включително корпоративни дарения) са под 0.1% от БВП (брутния вътрешен продукт) на страната. За страни като Великобритания и САЩ те са 3-4% от техния БВП. Нещата са свързани, тези страни както знаем имат значително по-висок имотен стандарт на човек. Има ли кампании и каузи, за които не би трябвало да се набират средства? Дарителските кампании са за каузи, подкрепящи хора които, нямат този шанс в живота, който имаме ние или за нещо обществено значимо ( опазване на природата). Ролята на държавата е такава, но там има значителни ограничения от гледна точка на финанси, компетентности и ефективност. Критерии за участието ми са целта и мотивът на кампанията. Трябва ли гражданите да „запълват дупките“ в системата като даряват лични средства? Нуждите са много повече от капацитета на държавата. Когато има нужда не може да стоим и чакаме някой друг да го направи. Съгласен съм, че трябва да има добра структура на ролите и отговорностите, за да може обществената система да функционира по-ефективно и защитата на онези, които не могат да се справят сами да е по-голяма. В крайна сметка НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО. Кой трябва да се грижи за положителния образ на дарителството - гражданските организации като се стремят към прозрачност или държавата, осигурявайки добра среда и инфраструктура за съществуването на тези организации? Всички страни в процеса са важни: държавата - да създава условия и да бъде активен партньор; фондациите – да бъдат компетентни в своята област, да подготвят добри проекти, да комуникират убедително, да набират успешно средства и да реализират социална възврьщаемост на инвестициите (даренията); компаниите – да работят не само за печалбата на акционерите, но и за подкрепа на обществото и опазване на природата; и не на последно място ние хората – да не пропускаме възможност да помогнем, когато и където можем. Всички сме чували призивът: „дай и ще ти бъде дадено“. Каква е Вашата лична кауза? Всяка кауза, която не носи вреда, а ползи за обществото и обекта. Например, социалните предприятия могат да решат значими обществени и социални проблеми по траен начин. Представете си, ако всяка една от 100-те най-големи компании в страната подкрепя създаването и работата на един такъв икономически субект, който решава проблеми в определени райони или социални групи с безработица, бедност, поминък. Ефектът ще е значим. Разкажете лична история за среща с човек изказал благодарност или коментар? Запознахме се с Даниел, талантлив математик и физик, преди около 10 години, когато беше в 8-ми клас. С много работа от негова страна и малко помощ от наша той не само успешно завърши СМГ, но и през май тази година завърши университет в САЩ и вече се справя сам. Друг скъп за нас проект е построяването на хлебарница като социално предприятие в център „Приетения“ за хора с умствени увреждания в Букурещ. Защо набирането на средства се приема по-често с предпазливост от обществото? Вьпрос на култура и добри модели на поведение + доверие. Трябва ли дарителския акт да е анонимен? Няма значение, стига да не е користен. Станислав Георгиев работи като Финансов директор и вицепрезидент на UniCredit Tiriac Bank, Букурещ. Номиниран за наградата „Заедно 2013“ в категория „Индивидуален дарител с кауза“ за дейното му участие и дарените средства в „1000 км маратон София-Букурещ-София”.