Публикуваме интервюто на Изпълнителния директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ Илияна Николова, излязло в януарския брой на списание „Икономика“. Илияна Николова: „Рискувайте и дарявайте повече“ Дарителството предлага алтернатива на институционалния модел за решаване на обществени проблеми Илияна Николова е изпълнителен директор на фондация "Работилница за граждански инициативи". От 1996 г. е тясно свързана с неправителствения сектор и е работила за различни български и чужди организации като Чарити Hoy Хау, Хелп Ейдж, Алавида, ЮНИФЕМ, фондация ЖАР и др. Госпожо Николова, какво според вас е благотворителността и каква почва има тя днес? Дарителството има почва в България. Данните говорят сами за себе си - за 2012 г. са дарени над 137 млн. лв. Във фондация "Работилница за граждански инициативи" (фРГИ) предпочитаме да говорим за дарителство или филантропия, защото думата "благотворителност" има леко религиозна конотация. Дарителството е безвъзмездното предоставяне на време, пари или други ресурси за определена кауза. Да решиш да направиш дарение е стратегически и рационален акт, който невинаги е свързан с милосърдие. Защо благотворителността си струва да се развива? Дарителството си струва да се развива, защото е израз на гражданска позиция и решава важни проблеми на обществото. Дарителството предлага алтернатива на институционалния модел за решаване на обществени проблеми. Тук бих искала да направя уточнението, че ФРГИ работи за развитието на стратегическо дарителство, което цели дълготрайни промени. С такова дарителство може да се работи в рискови области, където не е лесно да се постигнат бързи и видими резултати. В САЩ една от многото организации в полето на развитие на филантропията насърчава стратегическото дарителство и чрез своя слоган - "Дарявайте повече, рискувайте повече, вдъхновявайте повече" (Give More, Risk More, Inspire More). Това правим и ние от ФРГИ, поемаме риска и финансираме новаторски идеи. Хубавото е, че много често рискът си заслужава. Какво най-често кара хората да даряват и да са щедри към нуждаещите се и кое ги възпира да направят подобен жест? Спасяването на човешки живот или милосърдието е основната причина, която кара хората да даряват. Аз бих искала да разкажа къде намират място и виждат смисъл в работата си организации като ФРГИ. За нас е важно да се работи за развитие, а не за попълването на дупки, каквато е грешно работещата система на здравеопазването. Ще дам конкретен пример - от една страна, държавата би трябвало да поеме отговорност за лечението на своите граждани, от друга, дарителите би трябвало да разбират смисъла от инвестициите в развитие. Пожелавам си да дойде време, когато българите не даряват за лечението на болен от левкемия, а даряват на организации, които правят научни изследвания и търсят средства за борба с болестта. По същия начин практиката да даряваме на болници средства за закупуване на апаратура би трябвало да се прекрати, защото те са търговски дружества и, независимо дали са частни или държавни, генерират приходи, а ние живеем в пазарна икономика. Що се отнася до онова, което спира хората да правят дарения, бих посочила няколко причини -бедност, липса на мотивиращи данъчни облекчения, слабо развита инфраструктура, позабравената традиция, несъществуващи ролеви модели. Какви усилия полагат организации като вашата да избягат от кампанийността на дарителството? За нашите дарители филантропията не е само по Коледа и Великден. ФРГИ работи за развитие на стратегическо дарителство и ние дългосрочно ангажираме дарителите си в различни каузи. Наред с това ние предоставяме Възможности за даряване за разнообразни каузи. Един пример за това е създаденият от нас през миналата година и случващ се за първи път в България Дарителски кръг "Развитие" (по модела на The Funding Network, Великобритания). Накратко това е среща на прогресивно мислещи хора с интереси в дарителството и хора с оригинални проекти, които търсят подкрепа. По време на дарителските кръгове двете групи имат възможност да влязат в пряк контакт и да намерят допирни точки. Даренията са персонални и се обявяват по време на събитието, а набраните суми постъпват в сметка на фРГИ и се разпределят като грантове към организациите, за чиито проекти са дарени. По този начин дарителският кръг осигурява бързо и гъвкаво финансиране за малки проекти на организации, работещи за развитие на своите общности. За периода май 2012 — август 2013 г. благодарение на инициативата на фРГИ В страната са проведени 10 дарителски кръга, а общата набрана сума е 129 070 лв., финансирани са 41 местни проекта, фондацията проведе и 4 дарителски кръга в София, от които се набраха още над 37 000 лв. и се подкрепиха 16 проекта. Друга различна инициатива, която организираме отново за първи път в България, е националната кампания "Място в сърцето". Тя ще се развие в рамките на една година от октомври 2013 до ноември 2014 г. и целта й е да подкрепи възстановяването на емблематични и символни места за жителите на 12 града в страната. За по-малко от три месеца на сайта на кампанията има повече от 100 предложения. През 2012-а поставихме и началото на още една нова за нас форма на дарителство - създаването на поименен фонд, какъвто е фонд "Валя Крушкина" към фРГИ. фондацията създаде и прецедент в практиките на корпоратибното дарителство -през 2005 г. Първа инвестиционна банка създаде корпоративен фонд, управляван от нас. В момента в страната ни има 5 такива фонда и ние се гордеем, че 3 от тях са във фондацията - фондовете на Еврофутбол, САП Лабс България и Първа инвестиционна банка. Освен Всичко това, на сайта на фондацията: www.wcif-bg.org предлагаме възможности за дарения онлайн по всяко време и за различни каузи. Има ли надежден механизъм дарителите да контролират разходването на средствата? Какви са мерките за контрол? Ние от ФРГИ като получатели на дарения правим няколко важни неща, за да сме прозрачни и отчетни по отношение на дарителите ни - публикуваме финансовите си отчети, изпращаме специални отчети на дарителите - финансови и разказвателни. Публикуваме истории на финансираните от нас организации и, не на последно място, имаме финансов одит. Наред с това работим активно с медии, за да информираме колкото е възможно повече хора за резултатите, постигнати с даренията. Кой за вас е най-вдъхновяващият пример за благотворителност в България, който би накарал богатия да дари "на ползу роду", а бедният да даде и последния си лев? Как се "възпитава" благотворителността? За мен вдъхновяващите примери на стратегически дарителски актове не са много, хубаво е, че въпреки трудностите има такива. През 2013-а такова дарение направи Игнат Канев за Русенския университет. Що се отнася до това как се "възпитава" дарителство, начините са няколко - с добри примери, с ролеви модели, с Въвеждане на нови технологии в даряването, с работа за създаване на нагласи за даряване сред деца и младежи. Разкажете за някои от най-значимите каузи, които вашата организация е подкрепила... За нас е много важно да има гражданско участие, доброволчество в допълнение към паричните средства и каузата да води до развитие. Една значима за нас кауза е детското развитие. И тъй като усилията на институциите са насочени към децата, отглеждани в различни институции, ние решихме да направим нещо различно и да обърнем поглед към онези деца, които са в семейна среда, но поради бедност са лишени от възможности за развитие. Ние не създадохме нови структури, а подкрепихме съществуващи организации, които въз основа на своя опит и местните особености промениха живота на 1176 деца и техните семейства към по-добро.