В България се говори за дарителство често. Обикновено, когато се опитваме да запълваме дупки в една или друга сфера, най-често здравна или социална. Коледа е времето, в което най-много се говори за дарителство. Това, за което не се говори, е как един дарител избира каузата, за която да дари. "Къде и как даряваме има сериозно морално значение. Някои каузи са по-добри и заслужават повече подкрепа от други. Трябва да е ясно какъв е ефектът на една благотворителна организация и съобразно този ефект организациите трябва да бъдат класирани. .." - заяви наскоро Мартин Брук, директор на Ню филантропи Кепитал, Великобритания. Идеята е нова и най-важното -противоречи на досегашната концепция за първостепенността на волята на дарителя. Характерно за хората, които даряват, е да смятат, че те най-добре знаят къде да насочат даренията си. Това невинаги е така. В страните с развита филантропия дарителството се планира с помощта на професионални консултанти - обикновено това са служителите на фондациите, които разпределят дарителските средства. У нас дарителите все още нямат разбиране за това къде свършва ангажиментът на държавата и къде започва ролята на дарителството; твърде често се преувеличават възможностите на дарителските ресурси да решават мащабни проблеми. Данъчните преференции създават дискриминация между дарителските каузи и поставят в привилегировано положение дарения към държавата. Имаме три нива на данъчни облекчения - 10% за НПО, регистрирани в обществена полза, 15% за дарения за култура и 50% за трите държавни фонда - за трансплантации, за ин витро и за лечение на деца. Не на последно място, дарителите не си дават сметка дали подкрепят "развитието" и помагат за решаването на даден проблем по нов начин, или съдействат за запазване на статуквото. Например все още се дарява за домовете за деца като институции, макар че добрата практика е парите да следват самите деца. Един интересен модел на дарителство чрез професионален посредник е моделът на т.нар. обществена фондация или фондация на общността (community foundation). Този модел възниква в САЩ през 20-те години на XX век, но се разпространява масово в периода на икономически растеж през 60-те. Характерно за него е, че обединява средствата на много дарители, за разлика от частната фондация, която се създава от един дарител. Също така обществената фондация работи за определена географска общност и финансира проекти, които са важни за гражданите на съответната общност. В края на XX век моделът на обществената фондация бързо се разпространява в глобален план и днес работят около 1500 обществени фондации в 52 страни. От тях към 400 са в рамките на Европа. У нас обществени фондации бяха създадени с подкрепата на Aмериканската агенция за международно развитие през 2002 и оттогава моделът се разпространи в няколко малки и средни по големина общини: Благоевград, Габрово, Лом, Пазарджик, Стара Загора, Тутракан, Чепеларе и Ямбол. През последната година инициативни групи за създаване на нови обществени фондации се формираха във Варна, Видин, Димитровград, Русе, Смолян и София, което показва, че интересът към този модел на филантропия се увеличава и се пренася към по-големите градове. Основната полза от работата на обществените фондации е, че организират местните дарители и координират усилията им. Помагат на дарителите да изберат къде да инвестират своите благотворителни средства, съобразно идентифицирани нужди и налични възможности за решаване на проблеми. С една дума, те правят местното дарителство по-ефективно. За шест години изброените по-горе 8 обществени фондации в България финансираха 374 проекта за над 5 млн. лв., в подкрепа на повече от 700 000 души. Повечето проекти, финансирани от обществените фондации в България, имат конкретен и измерим резултат: създават нови възможности за развитие в сферата на образованието, социалните услуги, опазването на културното наследство или на околната среда. Допълват, но не дублират това, което вече се прави от държавата и общините. Ако ги попитаме кое е иновативното в тези проекти и как те допринасят за социална промяна, лидерите на фондациите ни поглеждат учудено и казват, че преди тяхната фондация да започне да работи, много малко хора в общността изобщо са се замисляли да даряват. Най-често даренията са били да се даде левче на просяк или храна и дрехи на детски дом. Днес говорим за обединяване на много дарители за финансиране на разнообразни проекти. А тези проекти са една стъпка по-напред от задоволяването на базисни хуманитарни нужди - те стимулират интеграционни процеси в общността и допринасят за повишаване качеството на живот. Разбира се, има и предизвикателства в работата на обществените фондации. Те произтичат от все още твърде ограничения дарителски ресурс, който се отпуска. Твърде малко са нецелевите дарения или даренията с по-широка цел, които дават реална свобода на фондациите да избират иновативни проекти на конкурсна основа. Повечето дарители не са съгласни да отделят процент от дарението си за покриване на административни нужди на фондацията посредник. Ако искаме в България да има ефективно и стратегическо местно дарителство, тези ограничения постепенно трябва да бъдат преодолени. BWB фондация работилница за граждански инициативи" работи от 2001 г. за развитие на местната филантропия и на корпоративната социална отговорност. От 2009 г. фондацията подкрепя развитието на обществените фондации у нас. Илияна Николова, Моника Писанкънева, ФРГИ Статията е публикувана в сп. BusinessWeek