Поводът за интервюто с д-р Милен Врабевски е наградата за Индивидуален дарител „Заедно“ 2014, но разговорът излезе от рамките на събитието и премина през теми, като – национална идентичност, дарителство, изграждане на гражданско общество.

Разкажете за себе си и своята работа?

Лекар съм по образование. От 1997 година управлявам научно-изследователски проекти в клиничната медицина. Собствената ми изследователска организация взаимодейства към днешна дата с най-добрите медицински институции в 14 централно и източноевропейски държави. През 2007 година учредих Фондация Българска Памет, чиято мисия и дейност се разгръщат в четири направления:  утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване и социализация на културно-историческото наследство; инициативи за борба с демографската криза в България; образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Дейността на фондацията се фокусира около няколко приоритета  от национално значение и се финансира с мои лични средства.  Бих казал, че мисията й е осъществяване на съвременната идея за национална идентичност в перспективата на европейската принадлежност на България и в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие. През 2013 бях отличен с най-високото отличие на Европейския парламент „Европейски гражданин на годината“ за една от дългогодишните  инициативи на Фондация Българска Памет „Силна национална идентичност - силна европейска идентичност“.

Кой беше проекта, за който получихте награда „Заедно 2014“?

Проектът се казва „Път към университета“ и е плод на дългогодишния ни опит в подкрепа на образователни инициативи за ученици и младежи в малки и отдалечени общности в Югозападна България. Основната цел на проекта е да се отговори на сериозните нужди за реализация на младите хора, чрез подпомагане на подготовката им за прием в българските висши училища, чрез спонсориране на кандидат-студентски курсове, а също и включването им в целогодишна културно-образователна програма за развитие на активно гражданство. През 2012 година представихме „Път към университета“ на годишната среща на Глобалната инициатива на Клинтън, в която аз и съпругата ми бяхме поканени да членуваме. Най-голям мащаб до момента постигнахме през учебната 2013/2014 година - общо 757 записани в кандидат-студентските курсове. Мотивацията на младежите да учат и да се развиват е видна в процента успеваемост  на държавните зрелостни изпити и на кандидат-студентските изпити. Повече от 70% са приети през 2013 година във висшите училища във Варна, София, Пловдив и Благоевград. Радостно е, че на фона на някои обезпокоителни тенденции в национален мащаб, образованието се припознава като висша ценност в семействата на тези деца. Очакваме резултатите от кандидат-студентските изпити в края на месец юли и  планираме увеличаване на мащаба на кампанията за учебната 2014/2015 година.

Разкажете ни за други каузи, за които сте дарявал?

Предстои ми да направя две мащабни дарения за изграждане на скулптурни монументи на цар Самуил и на княз Борис-Михаил Покръстител в София.  През 2014 имаме повод да честваме кръгли исторически годишнини около имената на тези най-величави и значими средновековни български владетели. Ако трябва да дефинирам каузата на тези дарения - то тя е каузата за утвърждаване на националната памет и националното самочувствие като едно позитивно и градивно средство за възпитание на младите и конструиране на настоящето. Паметта на едно общество носи голяма част от истините за неговата идентичност и ние носим важната отговорност за адекватната проекция на тази памет в настоящето и бъдещето на нашите деца..., което ми напомня, и за една не по-малко важна кауза, която винаги и навсякъде съм подкрепял - раждането на повече деца за България. Наскоро със съпругата ми подкрепихме учредяването на фондация “Майки за донорството”, а от 2007 до ден днешен не съм преставал да подпомагам семейства с репродуктивни проблеми, които се борят да имат своя рожба. Официалните данни за възпроизводството в страната ни сочат крайно негативна тенденция. Мисля, че няма национален приоритет с по-висока значимост от борбата с демографския срив. Това е един от най-важните проблеми, който генерално ме мотивира да се ангажирам с благотворителност.

Смятате ли, че дарителството е признак за зряло гражданско общество?

Определено може да се твърди, че индексът „благотворителност“ е показател за  зрелостта на едно гражданско общество. Смятам също, че появата и наличието на дарителски нагласи сред все повече хора и организации със значителни финансови възможности, но също и сред гражданите, е белег за консолидация на нашето общество. Показва една енергия заедно да решаваме проблемите си в настоящето. „Заедно можем повече“ се наложи като лайтмотив в изказванията на официалната церемонията по връчването на наградите „Заедно“.

Инициативите, които подкрепяте,  имат ли и подкрепата на общността и какви са промените, до които даренията водят?

Отново ще дам за пример даренията за образование и гражданска компетентност, защото те са и дарения във вярата и упованието на родителите за по-добро бъдеще на техните деца. В тази връзка най-важните промени, които постигаме, са повече солидарност в общността и доверие към нашите инициативи. Мисля че даренията, обединени под конкретен национален приоритет (в случая реализация на младите хора), водят до по-добро разбиране, фокусиране и адаптиране към обществения консенсус и към националните приоритети, ако бъдат дефинирани ясно.

Каква е каузата, зад която винаги сте готов да застанете?

Моята лична кауза е родолюбието във всичките му измерения. Заедно със съпругата ми се стараем  с личния си пример да възпитаме децата си в дух на родолюбие, а с благотворителните ни инициативи, на които гледаме генерално като на инвестиция в родолюбието, се опитваме да събудим родолюбивия  импулс и у другите. Време е българите да се освободят от комплексите за националната ни малоценност,  като разберат добре, че да се обича отечеството е признак на добро самочувствие и готовност да надграждаш и да доказваш своето родолюбие с резултатите на своя труд.

Трябва ли дарителския акт да е анонимен?

В някои случаи категорично да!, но генерално погледнато, актът на дарителство трябва да служи за градивен пример, както и да фокусира вниманието върху важни за обществото проблеми. В този смисъл примерите, каузите и инициативите на дарителството трябва да присъстват осезателно в самия център на публичността. Определено смятам за важно да се възпитава чувството за събитийност в обществото ни, когато става дума за благотворителност. В момента публичната чувствителност не е достатъчно изострена в посока към градивното и прагматичното, което аз лично смятам, че се отразява негативно на просперитета на държавата ни.

Сподели!