Петя е на 17г., учи в профилирана гимназия в Хасково и е доброволец в сдружение „Шанс и закрила“ – Хасково. Организацията реализира проект „Ателие за толерантни и равнопоставени отношения“ по Програмата за детско и младежко развитие, основаващо се на подход, при който се отчитат и надграждат силните страни на детето. Проектът използва метода „връстници обучават връстници“, а Петя е един от обучителите. Като обучител, седемнайсетгодишното момиче се запознава с историята на В. Х. В продължение на два месеца В.Х. си пише във Facebook с момче от нейното училище. Споделя, че по време на чат той ú казва, че много я харесва, държи се мило с нея, а тя го чувства все по-близък. Когато се срещнат в училище обаче, той сякаш е друг човек. Не се спира до нея, подминава я без да поздрави. Най-тревожно за В.Х. са случаите, когато тя минава покрай него и приятелите му, а те избухват в смях зад гърба й. В.Х. споделя на Петя, че се чувства объркана и не знае какво да мисли. Един ден случайно В. Х. разбира, че момчето говори неприлични неща за нея в училище. Това я разстройва много. Чувства се наранена, защото вече е влюбена. Още повече, че това е първото ú влюбване. В. Х. се затваря в себе си, понижава успеха си в училище и не иска да се вижда с никого. Петя успява да убеди В. Х. да дойде в Младежката група, сформирана в рамките на проекта. Тя приема, макар и с известно колебание. В началото е сдържана и мълчалива, но постепенно започва да общува с останалите младежи в групата. С времето успява да прекрати връзка с момчето. Казва на Петя, че ú е много трудно да направи това, защото е свикнала всеки ден да го очаква и да общуват. Но в младежката група среща свои връстници, с които се сприятелява и с които намира общ език. Много скоро В. Х. става един от най-активните членове на Младежката група. Тя допринася за популяризиране на инициативата „Социална поща“ за изследване отношенията между половете в две хасковски училища, реализирана в рамките на проекта.