Гражданските организации трябва да отговорят адекватно на промените на съвременния свят и да прилагам иновативни решения за справяне с проблемите си. Това е един от основните изводи, който прави анализът „Еволюция на гражданското общество в ЕС до 2030.“

Анализът включва основните предизвикателства, пред които са изправени организациите на гражданското общество (НПО) на национално и европейско ниво, тенденциите и източниците на промените, както и бъдещите перспективи за отношенията между правителствата на национално и европейско ниво и организираното гражданско общество. Изследването е разработено с цел разглеждане на въпроса какво може да очакват европейските организации на гражданското общество през следващите 13 години до 2030 г., какви са основните предизвикателства и как те трябва да бъдат посрещани.

Според анализа най-важните социални тенденции, които оказват влияние върху гражданското общество в Европа и ще продължат да оказват такова до 2030 г. са: демографските промени, икономическата криза, дигитализацията, популизмът и стесняващото се пространство за изява на гражданското общество. Макар и тези тенденции да са общи и характерни за всички европейски страни се наблюдават и редица различия между отделните държави, региони и области. И въпреки това, едно от заключенията на анализа показва, че въпреки различната история и общите разновидности, НПО-та в Европа все повече си приличат поради посочените по-горе тенденции.

Демографска картина

Демографските промени влияят върху неправителствения сектор по няколко различни начина – положителни и отрицателни. От една страна необходимостта от услугите предоставяни от НПО нараства и се обособяват нови полета за изява, като например сплотяване и комуникации между различните поколения. И макар и на пръв поглед тази тенденция да е положителна, тя има и негативна страна. Предоставянето на обществени услуги все повече се основава на договори, а не на безвъзмездно финансиране. Следователно организациите на гражданското общество се намират под постоянен натиск за понижаване на цените, докато от друга страна се опитват да доставят услуги с добро качество. Те също трябва да се конкурират с други играчи на пазара на обществени услуги като частни предприятия и нови играчи на пазара (например така наречените социални предприятия). С цялостното стареене на населението на континента, застарява и самият НПО сектор (управление, членове и доброволци). Това пряко влияе върху потенциала за иновации и способността да се следват съвременните тенденции и подходи в набиране на средства, застъпничество, връзки с обществеността и т.н., което води до загуба на влияние и обществен имидж. За справяне с предизвикателствата, организираното гражданско общество трябва да отговори адекватно на промените и съответно да засилва и подобрява своите структури, процедури за управление както и да „прегърне“ иновациите. Гражданското общество заедно с институциите трябва да разработи нови подходи за справяне с тези предизвикателства.

Последици от икономическата криза

Въпреки че, ЕС се възстановява от икономическата криза, нейните последици са все още осезаеми. По време на кризата гражданските организации загубиха значителна част от публичното си финансиране и макар и нивата на финансиране да се възстановяват към тези от преди кризата, то съставът е коренно различен. Сега много по-голяма част от финансирането е насочено към предоставяне на услуги, докато гражданските организации занимаващи се със застъпничество остават недофинансирани. НПО вече намират отговор на тази променяща се среда, като развиват нови бизнес модели, основани на рационализации и профилиране, работа в мрежи и съвместни кампании, както и диверсифициране на източниците на средства. Организациите на гражданското общество трябва да продължат да прилагат тези мерки, като също така инвестират в застъпничество и се противопоставят на внушенията, че орязването на публичните разходи е неизбежно и приватизацията е единствения верен път напред. Тук те трябва да си сътрудничат с институциите на ЕС, които са създадени за преодоляване на икономическата криза. Тези институции заедно с НПО трябва да насърчават филантропията, за да стимулират една култура на даряване и доброволчество.

Дигитализация

Дигиталните технологии са един друг фактор, който оказва влияние върху обществото като цяло и в частност НПО и техните отношения с институциите. Новите социални медии и мрежи правят дейността на някои организации на гражданското общество по-лесни и те получават по-голяма публичност. От друга страна онлайн атавизмът омаловажава в голяма степен ролята на неправителствените организации. Същото може да се каже и за процеса на консултиране от страна на институциите към гражданите. В миналото, НПО бяха естественият посредник между институциите и гражданите, но с помощта на новите технологии институциите могат директно да комуникират с гражданите, като по този начин процесът на консултиране става по-обхватен, но за сметка на това се губи дълбочината му. За да се възползват от предимствата на модерните технологии, НПО трябва да поддържат съответното високо технологично ниво, не само по отношения на реализирането на програмите, но и във фондонабирането, връзките с обществеността и т.н. В сектора трябва да сме на ясно с положителните ефекти на новите технологии, но и с техните ограничения. Виртуалното общуване не трябва да измества реалните комуникации, а по-скоро да ги допълва.

Популизмът

При засилващия се популизъм и евроскептицизъм, Европейските ценности, които бяха издигнати преди десетилетия са подложени на съмнения и дори отричани. Свидетели сме и на феномена фалшиви новини и журналистиката, фокусирана върху скандали. Всичко това има своето отражение върху организациите на гражданското общество. Тяхното право на съществуване и ефективност са поставени под въпрос, като по този начин натискът върху тях неимоверно нараства, било то под формата на по-слабо финансиране или дори в ограничаването на фундаментални права, като правото на сдружение и изразяване. НПО и държавните институции трябва да работят съвместно за гражданско образование и обучение, като привлекат общественото мнение върху опасностите, свързани с ограничаване на гражданските права и разпространяването на фалшиви новини. Неправителственият сектор като цяло трябва да повиши отчетността и прозрачността в дейността си, за да не бъде лесно уязвим.

Стесняващото се гражданско пространство е глобален феномен, все по-осезаем в страните от ЕС. Ето защо гражданските организации съвместно с институциите на ЕС трябва да мониторират гражданското пространство в Европа и да насърчават участието на гражданите в устояване на демокрацията. Очаква се помощта на институциите в тази насока да има и финансово изражение. Но основната роля в този процес трябва да изиграят самите граждански организации, които трябва да са активни и да увеличават своята членска маса.

*Анализът е придружен от препоръки за стратегии на НПО, органите на ЕС и националните правителства и власти, за да се избегне или поне минимизира ефектът от негативните фактори и да се извлече максимумът от положителните тенденции. Публикацията се базира на сериозна научно изследователска и аналитична работа в основата на която са последни анализи и изследвания на сектора, серии от интервюта с представители на академичната общност, европейски и национални НПО платформи, членове на Европейския икономически и социален съвет и други експерти. Анализът е достъпен от тук.