Вчера приключи приемът на документи по фонд "Толерантност" на ФРГИ, чиято основна цел е да подкрепи проекти повишаващи толерантността към различните малцинствени групи и да спомогне за изграждането на обществена нетърпимост към вербалните или физически актове на омраза  срещу тях.  Във връзка с това решихме да публикуваме серия статии от списание "Политики" на фондация "Отворено общество" разглеждащи икономическото, образователното и политическото положение на най-голямата малцинствена група в българското общество - ромите. Ромите и кризата Близо 40% от ромите живеят под линията на бедността. Около 76 на сто са намалили по финансови причини потреблението на ток и вода. 27 % са намалили разходите си за образование. Една трета от ромите пропускат дневни хранения поради липса на достатъчно средства. Само кризата ли е причина за тези стряскащи цифри? Едва ли. Но със сигурност финансовата и икономическа криза, която застигна страната преди повече от две години, увеличи допълнително различията между ромите и останалите български граждани и влоши още повече качеството на живот на най-голямото етническо малцинство. Голяма част от цитираните по-горе данни са резултат от серията социологически изследвания на Институт "Отворено общество" – София (направени съвместно със Световната банка), които проучваха ефектите от кризата върху българските домакинства. Част от обекта на изследванията беше и ромското население, което направи възможно не само идентифицирането на най-уязвимите групи от обществото, но и съпоставката за ефектите от кризата върху ромското малцинство, от една страна, и мнозинството от българските граждани, от друга. Веднага трябва да отбележим, че по много от изследваните показатели разликите между едните и другите не са особено значими. Въпреки това има сфери, в които различията са ясно откроени: загубата на работа, безработицата и значително по-ниските доходи са много по-често срещани сред ромите. Затова и процентното съотношение на ромите, живеещи под линията на бедността, е доста по-високо в сравнение със средните стойности за страната. Това сочат и анализите на Мария Методиева и Алексей Пампоров. Цитираните данни биха смутили всеки наблюдател, който изследва правителствените политики в областта на интеграцията. Защото, поне на документално ниво, България стои доста добре в това отношение. Последните няколко правителства приеха серия от стратегически документи за интеграция на ромското малцинство и в това отношение, както отбелязва Деян Колев, "България е първенец по брой на приетите стратегически документи". Съвсем друг е въпросът защо те не се прилагат. Причината, според Колев, е в липсата на финансиране, на достатъчно ясна изразена политическа воля и на административен капацитет, който да доведе до успешно реализиране на въпросните стратегии. На този фон обаче няма как да пренебрегнем макар и малкото положителни тенденции в интеграционния процес. Вярно е, че в голяма част от случаите те се реализират въпреки мудността или нежеланието на администрацията и по-често – благодарение на външни донори и организации. Такъв е примерът с международния Ромски образователен фонд (РОФ), който беше създаден от няколко държави, водени от убеждението, че образованието ще заличи разликите между роми и не-роми. Благодарение на този фонд (програмата у нас се администрира от Институт "Отворено общество" – София) през последните 12 години близо 1450 младежи от ромски произход получиха възможност да завършат висше образование или да специализират в български и чужди университети по различни хуманитарни специалности или медицина. В този брой на Политики ви представяме и личния разказ на една от стипендиантките на РОФ, преодоляла редица трудности и предразсъдъци - както на външния свят, така и на собствената си общност - за да успее. Този разказ е най-доброто доказателство за това, че за да се случи интеграцията, усилия трябва да положат всички страни. Източник: списание "Политики", брой 04/11